Определение № 42 от 09.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2429/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от касатора УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение в частта досежно присъдените разноски на определение № 4977/01.11.2024 г. по гр. дело № 2429/2024 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 804 от 12.02.2024 г. по в. гр. д. № 10146/2021 г. на СГС в частта му, с която са уважени исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ. Молителят излага довод, че не е имал възможност да направи възражение за прекомерност на платения в полза на насрещната страна хонорар за един адвокат поради това, че производството е приключило без провеждане на открито съдебно заседание и поради това, че не е могъл да се запознае с размера на платения от ищеца адвокатски хонорар в касационното производство. Поради това, в настоящата молба с правно основание чл. 248 ГПК, прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, като моли присъденият хонорар за адвокат в полза на ищеца да бъде намален до сумата 750 лв.. Ответникът по молбата с правно основание чл. 248 ГПК – Н. А. А. подава отговор, в който поддържа становище за недопустимост и неоснователност на същата. Твърди, че е недопустимо да се иска изменение на определение по чл. 288 ГПК в частта му досежно разноските, тъй като в тази част то не е окончателно и подлежи на обжалване с частна жалба. Моли молбата с правно основание чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на сторените в производството по чл. 248 ГПК съдебно – деловодни разноски. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима и основателна. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е подадена в рамките на законния едномесечен срок от обявяване на определението по чл. 288 ГПК, чието изменение в частта досежно разноските е поискано, съобразно чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК. Тя има за предмет окончателен съдебен акт, в който се съдържа произнасяне на съда досежно отговорността на загубилата делото страна за съдебно – деловодни разноски, спрямо който е допустимо да се иска изменение по реда на чл. 248 ГПК досежно разноските. Направеното от молителя възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК в настоящата молба също е допустимо и следва да бъде разгледано в настоящото производство. Молителят е касатор в производството по чл. 288 ГПК, което е приключило без провеждане на открито съдебно заседание, и в рамките на което касаторът не е могъл да се запознае с претенцията на насрещната страна с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за заплащане на адвокатско възнаграждение, респективно с размера на последното, поради което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено с молбата по чл. 248 ГПК, не е преклудирано. При разглеждането му по същество, следва да бъде съобразена фактическата и правна сложност на делото, както и решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване от СРС, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на чл. 38, ал. 2 ЗА. Настоящият съдебен състав като съобрази вида на настоящото производство, което е по реда на чл. 288 ГПК, в което не се е извършвала преценка по същество, а само относно наличието или не на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и обстоятелството, че се касае до процесуално представителство в закрито заседание, без призоваване на страните, с изготвяне на мотивиран отговор на касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационния контрол, като отчита и вида на извършената работа, свеждаща се единствено до изготвяне на горепосочения отговор, намира направеното възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар за основателно. Съобразявайки и горепосоченото решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване от СРС, приема, че присъденото в полза на ищеца А. адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от сумата 5 500 лв. до размера на сумата 2 000 лв.. Дължимият размер е преценен от съда с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден, като в конкретния случай е справедливо да надхвърли посочения минимален размер от 1 200 лв., визиран в чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение, присъденият в полза на ищеца адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде намален до сумата 2 000 лв., в какъвто смисъл следва да бъде уважена молбата с правно основание чл. 248 ГПК. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение