Определение № 2697 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1655/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. В. против определение № 687от 08.01.2025 г., постановено по адм. дело № 8580/2024 г. по описа на Административен съд София- град(АССГ), с което е върната исковата й молба за обявяване на нищожността на решение №1427 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 5054/2023 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 8995/19.07.2024 г., постановено по адм. дело №5146/2024 г. по описа на Върховен административен съд и производството по делото е прекратено. В частната жалба са развити подробни доводи за неправилност на постановеното определение. Иска се отмяната му и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна - ищец в производството пред първоинстанционния съд, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от настоящия частен жалбоподател, с която са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл. 128а от АПК: 1. за прогласяване нищожността на решение №1427 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 5054/2023 г. по описа на АССГ; 2. За прогласяване нищожността на решение № 8995/19.07.2024 г. постановено по адм. дело № 5146/2024 г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение №1427 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 5054/2023 г. по описа на АССГ. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като решението на АССГ, чиято нищожност се иска да бъде обявена, е било предмет на касационна проверка, в рамките на която касационната инстанция е разгледала и въпроса за нищожността на съдебния акт, като е приела, че решението е валидно. В този случай искът по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е недопустим. Тъй като единственият довод за нищожност на решението на ВАС е, че с него е оставено в сила нищожното решение на АССГ, съдът е приел, че исковата молба следва да бъде върната и е прекратил производството по делото. Постановеното определение е валидно и допустимо, но частично правилно. Исковата защита по чл. 128а АПК има за цел разрешаване на въпроса за валидността на съдебния акт – решение или преграждащо по-нататъшното развитие на производството определение, постановено от административен съд или от Върховния административен съд. Искът е установителен и не е обвързан със срок, т.к. основната цел при въвеждането на този способ за съдебна защита е преодоляването на силата на присъдено нещо на актове, които са засегнати от такъв съществен порок, който не позволява изобщо пораждането на разпоредените правни последици. Съгласно възприетото в правната теория и съдебна практика нищожни са съдебните решения, постановени от ненадлежен съдебен състав или орган, неподписани от мнозинството на решаващия състав, взети извън правораздавателната власт на съда, в нарушение на предвидената в закона писмена форма или със съдържание, което е абсолютно неразбираемо или предписва явно престъпление или несъвместимо с основите на действащия правен ред действие. Предмет на исковото производство по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е единствено валидността на съдебния акт, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му е съдебният акт, за който ищецът твърди, че е нищожен, да не е бил предмет на съдебен контрол по реда на Административно процесуалния кодекс. Когато съдебното решение е било предмет на съдебен контрол, касационният съд служебно, както го задължава нормата на чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК, е извършил проверка и за неговата валидност, с оглед което този въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо. Същият не може да бъде пререшаван, чрез предявяване на иск за обявяване на нищожността на същото решение. Валидността на решение №1427 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 5054/2023 г. по описа на АССГ е проверена при извършения инстанционен контрол в производството по адм. дело №5146/2024 г. на ВАС, който с решение № 8995/19.07.2024 г. е приел, че решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно и изрично се е произнесъл по доводите за нищожност. Съдът правилно е приложил закона като е приел, че искът за обявяване нищожността на решение №1427 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 5054/2023 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 8995/19.07.2024 г., постановено по адм. дело №5146/2024 г. по описа на Върховен административен съд е недопустим, тъй като дадената в закона възможност за предявяване на такъв иск е с оглед предоставяне на правните субекти на гаранция за защита срещу нищожен съдебен акт тогава, когато този акт не е бил обжалван по съответния ред. В тази част определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Определението, в частта с която е прекратено производството по втория обективно съединен иск е неправилно по следните съображения. Постановеното решение № 8995/19.07.2024 г., по адм. дело №5146/2024 г. по описа на Върховен административен съд, е в рамките на касационно производство и е окончателно, т. е. същото не подлежи и не е било предмет на последваща инстанционна проверка, при която да е налице служебно задължение за контролиращия съд да осъществи и контрол за валидността на акта. Установителният иск за обявяване на нищожността на едно съдебно решение е правно средство за защита срещу нищожни решения тогава, когато правният субект не е упражнил правото си на инстанционен контрол на съдебното решение, чието обявяване на нищожност се иска или когато съдебното решение, чиято обявяване на нищожност се иска не подлежи на инстанционен контрол, т. е. тогава, когато въпросът за нищожността на съдебното решение не е бил предмет на съдебен контрол. След като въпросът за нищожността му не е бил предмет на съдебен контрол, съответно липсва процесуална пречка за допустимост на иска по чл.128,ал.1, т.8 АПК, във връзка с чл. 128а от АПК, тъй като липсва влязло в сила съдебно решение, което е разрешило със сила на присъдено нещо спора относно валидността на съдебното решение, чиято нищожност се иска, което да е обвързващо страните. Изложените от съда мотиви са неотносими към допустимостта на тази искова претенция. След като е приел, че исковата молба е редовна, съдът дължи извършването на правилна преценка на утвърдените в теорията и практиката условия за действителност на съдебните актове, съотнесени към въведеното като предмет на иска по чл.128а АПК решение на ВАС. По изложените съображения, изводът на АССГ, че предявения иск за прогласяване на нищожност на решение № 8995/19.07.2024 г., постановено по адм. дело №5146/2024 г. по описа на Върховен административен съд е недопустим е неправилен, в противоречие с материалния закон и е довел до постановяване на незаконосъобразно определение, което като неправилно следва да бъде отменено. Този иск е допустим и делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора на същество. Жалбоподателката е освободена от заплащане на държавна такса и разноски не са направени, поради което съдът не следва да се произнася по искането за присъждане на разноски. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,