Определение № 4450 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4013/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от С. Г. И. с [ЕГН] от гр. София, [жк]. бл. 8. вх. „А", ст. 10, ап. 52, действаща лично и в качеството си на едноличен търговец „САНТОЛИНА - СЛАВЯНКА ИЛИЕВА“ с ЕИК 121271746 със седалище и адрес на управление в гр. София. [жк], [адрес], чрез адвокат Петков против Определение № 6530 от 25.02.2025 г., постановено по дело № 140/2025 г. по описа на Административен съд-София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу отказ за издаване на акт за установяване на задължения по чл. 107. ал. 3 ДОПК с изх. № 11 94-18-218 #l от 13.11.2024 г. на директора на офис „Красна поляна“, ТД на НАП - София - по молба с вх. № 11 94-18-218/01.11.2024 г. по описа на ТД на НАП – София, офис „Красна поляна“, потвърден с изричен отказ на директора на ТД на НАП - София с изх. № 24-11-466#7 от 17.12.2024 г. и е прекратено производството по делото. Частният касатор навежда доводи, че обжалваното определение е неправилно, поради постановяването му при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт, по подробно изложени съображения в частната жалба. Ответникът по частната жалба не взема становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частнaтa жалба за допустимa-срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледанa по същество e неоснователнa по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата срещу горецитирания административен акт и да прекрати производството по делото, съдът е счел, че жалбата, с която е сезиран Административен съд София-град е депозирана при липса на годен за обжалване административен акт. Така постановеното определение е правилно. Действително, в разпоредбите на чл.107 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е предвидено, че когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. От доказателствата по делото е видно, че С. Г. И. е поискала на основание чл. 171 ДОПК с молба вх. № 10-94-18-40/21.02.2024г. от публичния изпълнител да бъдат отписани като погасени по давност задълженията й, посочени в молбата. Тъй като това не е сторено с молба вх. № 11-94-18-92/21.05.2024г. е поискала издаване на акт за установяване на задължения на основание чл. 107, ал.3 ДОПК, като се вземе предвид направеното с молба вх. № 10-94-18-40/21.02.2024г. възражение за давност. Следва да се съобрази, че издаването на акт по чл. 107 от ДОПК за установяване на задължения по декларация, се извършва, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация и действително не е приложим в настоящия случай, доколкото в процесните декларации лицето посочва съответния размер, който едва след това би могъл да подлежи на корекция с актове на органите по приходите. Правилно съдът е приел, че органът по приходите, който не е компетентен – директорът на офис „Красна поляна“ е следвало да изпълни задължението си по чл. 7, ал.2 ДОПК и в тридневен срок да изпрати преписката на компетентния орган, като уведоми за това заинтересованите лица. В случая вместо да стори това, директорът на офис „Красна поляна“ ТД на НАП – София е изпратил писмо с изх. № 11 94-18-218 # 1 от 13.11.2024 г., с което е създал впечатление, че отказва да издаде искания акт. На свой ред, следва да бъде споделен изводът на съда, че оспореното писмо на директора на офис „Красна поляна“ ТД на НАП – София не представлява индивидуален административен акт, с него не се създават права или задължения за адресата му, не се засягат негови свободи или законни интереси. Определението на първоинстанционния съд като правилно, обосновано и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,