Определение № 649 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4595/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 вр. чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С., гражданин на А., срещу определение № 4778 /23.10.2025 г. по гр.д. № 3835 /2025 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на разпореждане № 15652 /19.06.2025 г. по гр.д. № 4471 /2025 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.622, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.623 от ГПК е отказано да се признае и да се допусне до изпълнение на решение на Районен съд Х., В., Република А., с което попечителството над малолетната А. С. (род. на 04.01.2017 г.) се отнема от майката Ц. С. и се прехвърля на бащата С. С., като се нарежда връщането на малолетната А. в А.. Ответникът по частната жалба Ц. А. С. в писмен отговор оспорва жалбата. Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото срещу определение, което подлежи на обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, ІІІ г.о. е приел следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК Делото е образувано по молба за отмяна, подадена от С. С., срещу разпореждане № 15652 /19.06.25 г., постановено по гр.д. 4471 /25 г. на СГС, с което на основание чл.622, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.623 от ГПК е отказано да се признае и да се допусне до изпълнение решение на Районен съд Х., В., Република А., с което попечителството над малолетната А. С. (род. на 04.01.2017 г.) се отнема от майката Ц. С. и се прехвърля на бащата С. С., като се нарежда връщането на малолетната А. в А.. В молбата за отмяна се твърди, че производството по делото пред СГС се било развило едностранно само по молба на майката Ц. С., която задържала незаконно детето в България. Разпореждането на СГС за отказ да се признае решението на Районния съд във В. относно родителските права, не било надлежно връчено на молителя и така било нарушено правото му на участие по делото, поради което иска отмяна на разпореждането, постановено от СГС, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес за молителя по две причини. Първо, делото (гр.д. 4471/25 г. на СГС) се е развило едноинстанционно по молба на майката Ц. С., в закрито заседание и без участието на насрещната страна С. С. съгласно чл.622, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.623 от ГПК. В така проведеното производство пред СГС С. С. не е имал право да участва, поради което липсва правен интерес да иска отмяна на разпореждането на СГС поради нарушаване на правото му на участие. Второ, в молбата за отмяна са изложени твърдения за нередовно връчване на разпореждането на СГС, което означава, че за молителя няма да е започнал да тече срокът за обжалване на разпореждането, последното няма да е влязло в сила и молителят би имал правен интерес да подаде въззивна жалба срещу разпореждането съгласно чл.622, ал.4 ГПК, но за него ще липсва правен интерес да се иска отмяна на невлязло в сила разпореждане, постановено по чл.622, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.623 от ГПК. При проверката на приложеното гр.д. № 4471/2025 г. на СГС настоящият съдебен състав установи следното: В разпореждане № 15652/19.06.2025 г. по делото (л.296 – 299), чиято отмяна се иска, СГС е приел, че производството по чл.622 вр. чл.623 ГПК пред него се развива като едностранно по молба на Ц. С. и без участието на страната, ползваща се от съдебния акт (С. С.) и че проверката на съда в това производство има ограничен характер, но такава проверка може да бъде извършена от въззивния съд в евентуално производство по чл.623, ал.6 ГПК. В разпореждането си СГС е отбелязал, че то има характер на решение, постановено в исков процес, на основание чл.622, ал.4 ГПК и чл.623, ал.5 ГПК и може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му и изрично е указал то да бъде връчено на С. С.. От приложените съобщения до С. С. е видно, че съдът е приел връчването на разпореждането на С. С. за редовно (л.325) – че е извършено лично на 09.07.2025 г. и върху разпореждането е отбелязано с подпис на съдията, че то е влязло в сила на 24.07.2025 г. На 04.08.2025 г. адв. Ю. С. О. е подала до СГС заявление за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в единен портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) за достъп до гр.д. № 4471 /2025 г. на Софийски градски съд като пълномощник на С. С. (л.358), като е представила пълномощно от С. С. да го представлява с всички права по това дело (л.359), включително да получава съобщения и приложените към тях документи. С молба от 04.09.2025 г. по делото (л.365) адв. Ю. О., като процесуален представител на С. С., е оспорила отразеното от длъжностното лице - призовкар, че разпореждането му е връчено лично с твърдения, че на тази дата С. С. не е бил в страната, а е бил във В., А. и с твърдения, че поведението на призовкаря е престъпно и че по сигнал на С. С. е образувана прокурорска преписка в СРП. По делото са представени доклад (л.326) и обяснение (л.375) на длъжностното лице призовкар, с които той твърди, че е връчил съобщението за решението лично на С. С., както е отразено в него, на посочения в съобщението адрес на 09.07.2025 г., като при връчването С. С. се е легитимирал, подписал се е и изписал лично датата 23.06.2025 г. По основателността на частната жалба: Настоящият съдебен състав намира за законосъобразен извода на състава на ВКС в обжалваното определение, че производството по гражданското дело с № 4471 /2025 г. на СГС по молбата на майката Ц. С. се е развило в закрито заседание и без участието на насрещната страна С. С. съгласно чл.622, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 623 от ГПК, че в така проведеното производство пред СГС С. С. не е имал право да участва, поради което липсва правен интерес да иска отмяна на разпореждането на СГС, поради нарушаване на правото му на участие – на посоченото в молбата за отмяна основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В молбата за отмяна молителят (процесуалният му представител адв. Ю. О.) като основание за отмяната не твърди факти, които да са настъпили до постановяване на разпореждането, а твърди настъпили след това факти – процесуални нарушения при връчването на съобщението за разпореждането. В случая следва да се приложи приетото с т.10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС – че молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на фактическия състав на единственото посочено в нея основание за отмяна - по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради което е недопустима и съставът на ВКС е следвало да я остави без разглеждане. Доколкото обаче в молбата за отмяна С. С. оспорва категорично да му е връчено съобщението за разпореждането с характер на решение (предвидено в разпоредбата на чл.7, ал.2 ГПК), това означава, че оспорва влизането му в сила (ако не е съобщено, срокът за обжалването му не е започнал да тече и не е изтекъл, поради което не може да бъде прието, че то е влязло в сила). От това също следва, че молба за отмяната му по чл.303, ал.1 ГПК не е допустима. Следователно съдържанието на изложението в молбата за отмяна е като на жалба срещу разпореждането. При такива твърдения, като наведените в молбата за отмяна, за допуснати процесуални нарушения при връчването на разпореждането (че след като е постановено не му е съобщено), С. С. може да го обжалва с въззивна жалба (чл.623, ал.6 ГПК) и да иска да му бъде предоставена възможност за доказване на основателността на твърденията си. СГС ще се произнесе по допустимостта на жалбата му. В случай, че СГС я приеме за просрочена, ще следва да разпореди нейното връщане, а С. С. ще има право да обжалва това разпореждане. От датата на съобщаване на разпореждането за връщане С. С. ще има възможност да подаде молба за възстановяване на срока за обжалване. Поради изложеното до тук настоящият съдебен състав на ВКС приема извода, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на ВКС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това частно производство частният жалбоподател няма право на разноски. Ответникът Ц. С. претендира заплащането на разноски, за които представя списък: 2 200 лева за адвокатски разноски, 744 лева за преводи на съдебното решение на австрийския съд, 125 лева държавни такси и 14.40 лева допълнителни държавни такси и такси за разпечатване. С оглед изхода от това производство Ц. С. има право на разноски за процесуален представител. Като взе предвид решение на СЕС по дело C-438/22 настоящият съдебен състав намира, че както посочените в Наредба №.1/09.01.04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения, така и уговорените между страната и нейния адвокат възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая защитата на Ц. С. се свежда само до обосноваване на недопустимостта на молбата за отмяна въз основа на преценка на няколко правни норми и на няколко факта (обсъдени от ВКС). При отчитане на тези критерии и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че дължимото възнаграждение за изготвяне на отговор на молбата за отмяна следва да бъде определено на 306.77 евро (равностойността на 600 лева). Искането за присъждане на държавни такси е неоснователно, тъй като ответникът в това производство не е дължала такива, а искането за присъждане на разноски за преводи също е неоснователно, тъй като проверката зза законосъобразността на обжалваното определение е извършена въз основа на приложените към настоящото производство дела на СГС и ВКС. Воден от изложеното настоящият съдебен състав на ВКС