Определение № 361 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12093/2025 г.
ВАСВторо отделение14.01.2026 г.докладчик Светлозар Рачев
Диспозитив
ОТМЕНЯ разпореждане № 39165/25.11.2025г., постановено по адм. дело № 12107/2023 г. по описа на Административен съд – София град. ВРЪЩА делото на Административен съд – София град за процедиране на касационната жалба, подадена от главния архитект на Столична община срещу решение № 13491/17.04.2025г. по адм.дело № 12107/2023г. на Административен съд София – град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на главния архитект на Столична община, против разпореждане № 39165/25.11.2025г., постановено по адм. дело № 12107/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което на основание чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане подадената от името на главния архитект на Столична община, касационна жалба срещу решение № 13491/17.04.2025г. по адм.дело № 12107/2023г. на Административен съд София - град. Частният жалбоподател твърди, че именно главният архитект като орган, който е издал оспорения пред първата инстанция административен акт е надлежен ответник по първоначалната жалба. Именно по тази причина той има правото да оспори с касационна жалба, съдебното решение, с което издадената от него заповед е отменена. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за администриране на касационната жалба. Заявява се още, че ако Върховният административен съд намери за необходимо, следва да върне делото на първоинстанционния съд за надлежно конституиране на страните. Становища по частната жалба не са постъпвали. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за допустима като подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Производството по адм. дело № 12107/2023г. по описа на Административен съд – София град е образувано по жалба от 9.11.2023г. на „Артемида-БСИ“ АД срещу Заповед САГ23-РА53-132/13.03.2023г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект: за изменение на ПУП – ПР на УПИ II-4 „за хотел“ за създаване на нов УПИ II-93 „за детско заведение“ в кв.428, м. „Главен градски център-Зони Г-8 и Г-10, район „Средец“; изменение на ПЗ за нов УПИ II-93 „за детско заведение“, кв. 428, м. „Главен градски център-Зони Г-8 и Г-10“, район „Средец“ с предвиждане за запазване на съществуващата сграда с идентификатор 68134.104.93.1 по КККР на район „Средец“; и Работен устройствен план за нов УПИ II-93 „за детско заведение“, кв.428, м. „Главен градски център-Зони Г-8 и Г-10“, район „Средец“; Измененията на трите плана са съгласно приложените проекти. Първоначално като страни в производството са конституирани „АРТЕМИДА-БСИ“ АД – жалбоподател и главния архитект на Столична община – ответник. След служебна справка, Административен съд София град е установил, че кметът на Столична община е издал Заповед № СОА25-РД09-1193/03.02.2025г., с която е отменена Заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021г., с която правомощия са били делегирани на главния архитект на СО. С определение № 6845 от 27.2.2025 г. по административно дело № 12107/2023 г., като е приел, че когато компетентността на административния орган по въпроса, предмет на разглеждане по делото, бъде отнета, съдът следва да го заличи и да конституира служебно като страна по делото компетентен орган на основание чл.153, ал.3 АПК. За изясняване на фактическата обстановка е изискал от кмета на Столична община заверен препис от заповед № СОА25-РД09-1193/03.02.2025г. След представяне на препис от посочената заповед и като се е позовал на факта, че обстоятелството по чл.153, ал.3 АПК е настъпило преди приключване на делото – на 3.2.2025г. /в хода на висящия процес/, с определение № 8475 от 12.3.2025 г. постановено по цитираното дело, по посочените по-горе съображения и на основание чл.153, ал.3 АПК, е заличил като ответник главния архитект на Столична община и в производството е конституиран като ответник кметът на Столична община. В определението, в противоречие с нормата на чл. 153, ал. 4 от АПК е посочено, че същото не подлежи на обжалване. От материалите по делото е видно, че препис от това определение не е връчван на заличената страна – главният архитект на Столична община. По тази причина определението с което главният архитект е заличен като страна в производството не е влязло в сила спрямо него и същият разполага с процесуалното право да обжалва с касационна жалба, постановеното по делото решение, с което е обявена нищожността заповед САГ23-РА53-132/13.03.2023г. на главния архитект на Столична община. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на чл. 153, ал. 3 АПК, във връзка със заповед № СОА25-РД09-1193/03.02.2025г. С определения № 6411/13.6.2025г. по АД 5427/22025г. и № 6173/9.6.2025г. по АД 4148/2025г. състави на второ отделение на Върховния административен съд са приели, че в случаите в които със заповед издадена след образуване на съдебното производство, правомощията са предоставени на друг орган или са запазени за кмета на Столична община, като титуляр на правата, не представлява отнемане на компетентност по смисъла на чл. 153, ал. 3 АПК и не е основание за заличаване на главния архитект на Столична община като ответник по делото. С посочените съдебни актове са отменени определения на АССГ, с които на основание чл. 153, ал. 3 АПК е заличен главния архитект на Столична община и е конституиран друг орган. Изложеното по-горе за липса на влязъл в сила съдебен акт, с който главния архитект на Столична община е заличен като ответник, налага касиране на оспореното разпореждане и връщане на делото на Административен съд София град за процедиране на касационната жалба, подадена от главния архитект на Столична община. Така мотивиран и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, във вр. чл. 236 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,