Определение № 12732 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10777/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Г. С. срещу определение № 1706/04.10.2024 г., постановено по адм.д.39/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил (АС-Кюстендил). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено. Твърди, че възнаграждението за вещото лице следва да бъде заплатено от внесения от АЕЦ“Козлодуй“ЕАД депозит, а не да бъде включвано в деловодните разноски, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не претендира разноски. Ответникът „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, редовно уведомен за настоящото производство не е изразил становище по тази частната жалба (отговорът от 22.07.2024 г. е по жалба на Н. Г. С. от 12.07.2024 г.). Не претендира разноски за това производство. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от лице с правен интерес (осъдено за парична сума лице, което е посочено в обжалваното определение като страна по делото), а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 1706/04.10.2024 г., постановено по адм.д.39/2024 г. по описа на АС-Кюстендил е оставено без уважение искането на Н. Г. С. за изменение в частта относно разноските на определение №1290/01.07.2024 г., постановено по същото дело. Определението е постановено в процедура по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК след влизане в сила като необжалвано на определение за оставяне без разглеждане на жалбата на Н. Г. С. против отказ за предоставяне на информация, съдържащ се в писмо № ЗДОИ-2/08.01.2024 г. на изпълнителния директор на АЕЦ“Козлодуй“ЕАД и прекратяване на производството по делото. С това определение Н. Г. С. е осъдена да заплати на АЕЦ“Козлодуй“ЕАД деловодни разноски в размер на 2030 лв., представляващи 1030 лв. – депозит за вещо лице и 1000 лв., представляващи част от адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв., който е намален до минималния размер, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С атакуваното пред настоящата инстанция определение са възпроизведени мотивите от влязлото в сила определение с известно допълнение като е обоснован извод, че независимо от приетото за установено, че Н. Г. С. не е подписала жалбата, по която е образувано съдебното производство, тя се е ангажирала с оспорването, извършвала е процесуални действия и е надлежна страна в съдебното производство на основание чл. 153, ал. 1 от АПК, поради което с оглед изхода на спора се налага да понесе отговорността за разноските по делото. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Във влязло в сила определение № 1290/01.07.2024 г., постановено по адм.д.39/2024 г. по описа на АС – Кюстендил, чието изменение е поискано с обжалваното пред настоящата инстанция определение, е прието, че жалбата, по която е образувано съдебното производство не е подписана от Н. С.. Това фактическо установяване на първата инстанция е обусловило извод, че направеното в жалбата волеизявление не принадлежи на Н. С., а на неизвестно лице, поради което при липса на воля за сезиране на съда е прекратено съдебното производство. Видно от извършените процесуални действия не са приложени процедурите по чл. 158 и или чл. 159 от АПК, а са извлечени аргументи от чл. 126 от АПК за оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на съдебното производство. Настоящата инстанция е обвързана с влязлото в сила като необжалвано № 1290/01.07.2024 г., постановено по адм.д.39/2024 г. по описа на АС – Кюстендил, включително и с неговите мотиви, от които следва да се приеме, че Н. С. не е подател на жалбата, респективно не е възможно да придобие качеството на страна в процеса, както е прието в последващото определение на същия съд от 12.07.2024 г. В противоречие с влязлото в сила определение административният съд е обосновал правен извод, че цялостното поведение на Н. С. я определя като страна по делото, която трябва да понесе тежестта за разноските, направени от „АЕЦ Козлодуй“ЕАД. Действително крайният изход от спора е в полза на ответната страна, която е направила разноски в производството, но на основание чл. 143, ал. 3 от АПК те следва да му бъдат възстановени от жалбоподателя, а с влязло в сила определение на Н. С. е отречено това качество. По изложените съображение обжалваното определение трябва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 235, ал. 1 от АПК и чл. 248 от ГПК да бъде постановено друго, с което да бъде изменено определение № 1290/01.07.2024 г., постановено по адм.д.39/2024 г. по описа на АС – Кюстендил в частта относно разноските като бъде отхвърлено искането на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД за заплащане на разноски. За пълнота на изложението трябва да бъде посочено ,че аргументи в частната жалба относно начина на изплащане на възнаграждението на вещото лице не кореспондират със смисъла на чл. 143 от АПК, а по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение АС-Кюстендил е изложил принципно правилни съображения, които в случая обаче не се отразяват върху крайния изход от настоящото производство. По водене на делото пред настоящата инстанция страните не претендират разноски, а и с оглед неговия предмет - спор само относно разноските, разноски не следва да бъдат определяни. В този смисъл е трайно установената съдебна практика (виж определение № 716/16.01.2020 г., постановено по адм.д. 23/2020 г. по описа на Върховния административен съд и цитираните в него съдебни актове). По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение