Определение № 81 от 20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 509/2018 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба [фирма], за отмяна на влязло в сила определение от 20.05.2015 г. по гр.д.№10168/2014 г. на РС Варна, с което е прекратено производството по делото поради отказ от иска. В молбата се излагат съображения, че през 2014 г. дружеството е предявило против [фирма] иск, по който е образувано гр.д.№10168/2014 г. по описа на РС Варна, като в хода на производството е направен отказ от иска от името на [фирма], изходящ от вписан в ТР нов управител – К. Д.. Навеждат се доводи, че с влязло в сила на 28.09.2017 г. решение по т.д.№762/2015 г. на ОС Варна, на основание чл.29 от ЗТР е установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство. С оглед изложеното се иска определението на РС Варна по чл.233 от ГПК да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК поради наличие на нови писмени доказателства за ненадлежното представителство на дружеството при извършването на отказа от иска, евентуално – на основание чл.303, ал.1, т.3 от ГПК, поради това, че определението се основава на вписване в ТР, което е отменено като нищожно /несъществуващи обстоятелства/, евентуално – на основание чл.303 ал.1 т.2 пр.4 от ГПК, поради установено престъпно действие на представител на страната. Ответникът [фирма] излага съображения, че молбата е допустима, но неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, намира, че молбата за отмяна е допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 от ГПК и е подадена в законоустановения тримесечен срок по чл.305 ал.1 от ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.307, ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение