Определение № 10213 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. В. Д., против определение № 6243/13.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1360/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС Бургас), с което е оставена без разглеждане жалбата й против решение №РД-18-412/06.06.2026 г. на директора на СУ „Иван Вазов“- Поморие. В частната жалба се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение. Счита, че съдът неправилно е прекратил производството –единствено на формален недостатък- липса на подписана жалба, като счита, че авторството на жалбата и е било безспорно. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – директора на СУ „Иван Вазов“- Поморие не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. В. Д. против решение №РД-18-412/06.06.2026 г. на директора на СУ „Иван Вазов“- Поморие, с което е върната нейна жалба с вх.№ РД-17-2878/21.05.2026 г. против „действия и бездействия на ответника“. С разпореждане №5285/15.06.2026 г. съдът е дал указания на жалбоподателката да представи документ за внесена държавна такса в размер на 5,11 евро по сметка на АС- Бургас, както и да представи екземпляр от жалбата или по електронен път с квалифициран електронен подпис, или на хартиен носител с автентичен подпис на подписалото я лице. В дадения от съда седмодневен срок е депозирана молба с която се потвърждава частната жалба и е приложен документ за заплатена държавна такса и молба за предоставяне на правна помощ. С повторно разпореждане №5600/24.06.2026 г. съдът е указал на жалбоподателката, че с представените документи не са изпълнени констатираните нередовности и е даден нов седмодневен срок да представи екземпляр от жалбата или по електронен път с квалифициран електронен подпис, или на хартиен носител с автентичен подпис на подписалото я лице. Жалбоподателката е била предупредена, че при неизпълнение на указанията в посочения срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане и производството по делото ще бъде прекратено.В дадения от съда срок не са изпълнени указанията. Постъпили са множество молби и писма съдържащи допълнителни твърдения и доказателства, като всички са били подадени по електронна поща, но нито едно от тях не е било надлежно подписано. Съдът е приел, че с писмо подадено по електронна поща с вх.№9668/02.07.2026г. жалбоподателката е представила сканирано копие на документ за заплатена държавна такса с което частично е изпълнила дадените с разпореждане №5600/24.06.2026 г. указания, но не е представена подписна от жалба. С оглед изложеното съдът е приел, че не са изпълнение указанията за представяне на екземпляр от жалбата или по електронен път с квалифициран електронен подпис или на хартиен носител с автентичен подпис на подписалото я лице, поради което неодстрняването на нередовностите е пречка за извършване на последващи процесуални действия, тъй като съдът не е надлежно сезиран с редовна жалба При така изложеното съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 8 АПК жалбата се подава в писмена форма и трябва да съдържа подпис на лицето, което я подава. Същата следва или да бъде подадена в оригинал с поставен саморъчен подпис на лицето или по електронен път, под формата на електронен документ, подписан с валиден квалифициран електронен подпис. Поставеното законово изискване е условие за редовност на оспорването, чието неудовлетворяване се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор. Неизпълнението на дадените от съда задължителни указания за привеждане на жалбата в съответствие с дължимото, законът санкционира с неблагоприятни за адресата им процесуални последици, отричайки допустимостта на търсената съдебна защита. Отсъствието на редовно сезиране на съда, изключва учредяването на валидно процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането на спора по същество. Предвид неотстраняването на пропуските в жалбата в действителност е налице ненадлежно упражнено право на оспорване, обуславящо недопустимост на съдебното производство. В случая видно от материалите по делото в рамките на посочения срок указанието на съда не е изпълнено – жалбата не е представена в оригинал с положен саморъчен подпис на подателя, нито е изпратена по електронен път, надлежно подписана с квалифициран електронен подпис, въпреки че на жалбоподателката няколко пъти е предоставена възможност за привеждане на жалбата в съответствие с изискването за редовност по чл. 150, ал. 1, т. 8 от АПК. Неоснователно е възражението на частната жалбоподателка, че се касае формален недостатък. Непредставянето в срок на жалбата, приведена в съответствие с изискванията за форма по чл. 150, ал. 1, т. 8 от АПК е порок обосноваващ нейната нередовност. С оглед изложеното, обоснован е изводът на съда за наличие на абсолютна процесуална пречка за развитие на съдебното производство, поради неизпълнение на дадените задължителни указания в законоустановения преклузивен срок. По изложените съображения оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,