Определение № 221 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 185/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Б. В., пълномощник на Б. А. А. от [населено място], срещу определението на Софийски градски съд, ГО, ІV-А възз. с-в, № 15699 от 31.10.2011г. по ч.гр.д. № 14227/2011г., с което е оставена без разглеждане подадената от Б. А. частна жалба против разпореждането от 26.08.2011г. по гр.д. № 53039/2009г. на Софийски районен съд, 63 с-в, с което е оставено без уважение негово искане по чл. 190 ГПК. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: В. съд е оставил без разглеждане частната жалба на Б. А. против разпореждане на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение негово искане по чл. 190 ГПК за представяне от противната страна на документи по съображения, че разпореждането не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на самостоятелен инстанционен контрол подлежат две групи определения на съда – тези, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, за които това изрично е посочено в закона. Разпореждането на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател на основание чл. 190 ГПК [фирма] да представи описаните в молбата от 10.06.2011г. документи, не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Самостоятелно обжалване на това разпореждане не е и изрично посочено в закона. Правилно въззивният съд е приел, че правилността на това разпореждане, с което съдът се произнася по доказателствени искания на страните, се преценява при евентуалното обжалване на решението. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение