Решение № 12279 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11993/2014 г.

Решение № 12279 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11993/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Български плодове и зеленчуци 2010" ЕООД (в несъстоятелност), чрез синдика си адв. С. Бакалов, срещу Решение № 1557/03.07.2014 г., постановено по адм. д. № 3284/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 161204324 от 12.12.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 221 от 28.02.2013 г. на зам.-директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ Пловдив при ЦУ на НАП, В касационната жалба се излагат доводи за материална незаконосъобразност и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в противоречие със съдопроизводствените правила, съдът е заличил допусната по делото ССЕ. Моли да бъде отменено обжалваното решение и делото върнато за ново произнасяне от друг състав на съда. Ответникът - Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. Стоянов, оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС - Пловдив е бил РА № 161204324 от 12.12.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 221 от 28.02.2013 г. на зам.-директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 966 014,50 лева, допълнително начислен ДДС в размер на 347 714,77 лева и лихви в размер на 380 275,91 лева. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Ревизията е повторна и е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса, тъй като са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Спазена е процедурата по чл. 122, ал. 4 от ДОПК. Във връзка с изискани в хода на ревизията документи, от синдика на дружеството е посочено, че не може да представи исканата документация на дружеството, тъй като на 22.12.2010 г. в град Казанлък са откраднати фирмени документи и компютърна конфигурация, за което е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Представено е постановление за спиране на наказателно производство от 14.01.2011 г., постановено по пр. вх. № 4341/2010 г. на Районна прокуратура Казанлък, ДП № ЗМ-2271/2010 г. на РУП Казанлък. При извършената проверка в информационния масив на НАП е установено, че дружеството не е подало годишна данъчна декларация и годишен финансов отчет за 2010 г. С оглед липсата на счетоводни документи на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС съдът е приел, че законосъобразно органът по приходите е отказал на "Български плодове и зеленчуци 2010" ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 966 014,50 лева по всички фактури, отразени в дневниците за покупки за данъчните периоди януари-септември 2009 г., тъй като лицето не притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. на следващо място съдът е приел, че законосъобразно е начислен допълнително ДДС в общ размер на 347 714,77 лева за периода м. 01.2010 г., м. 04.2010 г. м. 09.2010 г., тъй като не са представени документи по чл. 45 ППЗДДС за установяване на вътреобщностни доставки по 37 фактури, издадени от "Български плодове и зеленчуци 2010" ЕООД, към SAMSON STAR FRUITS с VIN RO26167542, SITIL OLIVES INTERNATIONAL с VIN FR14451628366 и PIPO IMPORT EXPORT с VIN RO26248140. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите и не се излагат доводи в тази насока в касационната жалба. Безспорно установено е, че в хода на ревизионното производство от касатора не са представени изисканите първични счетоводни документи, за които се твърди, че са откраднати, като дружеството не е изпълнило и задължението си по чл. 112, ал. 3 ЗДДС, съгласно който при кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство. Основният и единствен довод в жалбата е свързан с допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на защита на ревизираното дружество, свързано със заличаване на допусната от съда ССЕ. Действително в хода на съдебното производство е допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза, която впоследствие е заличена от съда, тъй като по делото не са представени документите, по които вещото лице следва да работи, а извършването на проверки на място при всеки от доставчиците, някои от които са чуждестранни лица, съдът е приел, че е невъзможно. Позовал се е на молба на вещото лице, от която се установява, че задачата на практика е неизпълнима. Видно от молбата приложена на л. 993 от делото, вещото лице е заявило, че не може да изготви заключението, тъй като не разполага с адреси и седалища на получателите по доставките, респективно на доставчиците на жалбоподателя, които са многобройни и са посочени само в дневниците за продажби и покупки. По делото не са представени допълнително данни в тази насока, поради което следва да бъдат издирвани от вещото лице, което практически е невъзможно. Настоящият състав намира, че съдът не е допуснал твърдяното от касатора нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като така както е прието от АС, съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, приложим съгласно препращащата норма на § 2 от ДРДОПК, в определението, с което се назначава вещото лице, се посочват материалите, които му се предоставят. В конкретния случай на вещото лице не са предоставени данни за адреси на счетоводни къщи, респективно за седалища на дружествата - доставчици, които са многобройни и са посочени само в ДП, поради което и законосъобразно от съда е прието, че допусната ССЕ, следва да бъде заличена. В тази насока са неоснователни доводите на касатора, че дори да се е снабдил със заверени копия на процесните фактури издадени от доставчиците, то вещото лице пак е трябвало да провери дали тези фактури са отразени в счетоводството им. В този случай задачата би била изпълнима, поради наличие на адреси на доставчиците, на които да бъде проверено тяхното счетоводство, ако бъдат открити. Видно от молбата за допускане на ССЕ /л. 980/ не е направена конкретизация досежно наименованието и адреса на всеки от доставчиците, на който следва да се извърши проверка в счетоводството, поради което и довода е неоснователен. С оглед на изложеното не е налице твърдяният в касационната жалба отказ от правосъдие, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд за цялото производство, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният Административен съд, осмо отделение