Определение № 18 от 27.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 190/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 7649/08.10.2020 г., подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с която се иска допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, като в полза на молителя – ответник по прекратеното производство по чл.47 ЗМТА, се присъди юрисконсултско възнаграждение. В молбата се поддържа, че дружеството е заявило своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно писмен отговор на исковата молба, депозиран чрез пощенски оператор. В тази връзка се оспорва констатацията в определението на ВКС за липсата на подаден отговор. Ответницата по молбата Р. Ц. В. не е заявила становище. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Молбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. С определение № 179 от 23.09.2020 г. е прекратено производството по т.д. № 190/2020 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение. Прието е, че същото е недопустимо, т.к. при предявяване на исковата молба с вх.№ 2000399 от 07.01.2019 г. пред ненадлежния съд – Софийски районен съд, /изпратена по компетентност на ВКС/ преклузивният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е изтекъл. В определението е констатирано, че ответникът по иска за прогласяване нищожността, евентуална отмяна на арбитражно решение № 1052 от 21.01.2016 г. на арбитър Б. Г., не е заявил становище по предявените искове. С оглед на последната констатация липсва произнасяне по отговорността за разноски по чл.78, ал.4 ГПК. От представените с молбата доказателства – товарителница № 61190328708 от „Спиди“ и проследяване на пратка, не се установява, че с товарителницата е изпратен именно отговор на исковата молба по посоченото в нея т.д. № 190/2020 г. по описа на ВКС, т.к. липсва описание на съдържащите се в пратката документи. Независимо от това, с разпореждане от 18.01.2021 г. на съдията-докладчик по делото, е изискана справка от регистратурата на ВКС и от деловодството на Търговска колегия, с оглед твърденията на молителя, че пратката е получена във ВКС и надлежно приета. Съгласно приложената справка, посочените от молителя книжа не са получавани във ВКС, съответно липсват данни за приемането им от служител на ВКС, а товарителницата не е отразена в описите за постъпила кореспонденция за периода от 18. – 20.08.2020 г. Предвид горното, искането за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските следва да се прецени като неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение