Определение № 14 от 18.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 996/2016 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК – във вр. чл. 9, ал. 3 от наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Образувано е по молбата с вх. № 3717/3.ІV.2017 г., подадена от [фирма]-София в качеството му на касатор в приключилото с определение № 162/17.ІІІ.2017 г. по настоящето дело касационно производство по чл. 288 ГПК, в което жалбата му срещу осъдителното въззивно решение не е била допусната за разглеждане по същество. Позовайки се на разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с тази молба застрахователят претендира изменение на това определение в частта му за разноските: посредством намаляване с 25% на присъденото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на ответника по касация Д. Цв. Г. възнаграждение от 7 000 лв. на 5 647.50 лв. С определение № 3443/23.Х.2017 г. на САС, ГК, 8-и с-в, постановено по ч. гр. дело № 4332/2017 г., е било отменено разпореждането от 6.ІV.2017 г. на СГС, ГК, с-в І-5, в частта му, с която е било разпоредено издаване на изп. лист за сумата 7 000 лв.- адвокатско възнаграждение, присъдено на адвокат Л. Г. Г. от САК за процесуално представителство пред ВКС, ТК, І-во т.о. по т. д. № 996/2016 г. и съответно е бил обезсилен /като преждевременно издаден, предвид наличието на предходна молба по чл. 248, ал. 1 ГПК/ издаденият на 10.ІV.2017 г. изпълнителен лист, а делото - върнато обратно във ВКС за произнасяне по настоящата молба на застрахователя. По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК навършилият на 29.V.2017 г. пълнолетие ответник по касация Д. Цв. Г., от [населено място], община [населено място], писмено е възразил както по допустимостта, така и по основателността на молбата на застрахователя на намаляване на присъденото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение в полза на представляващия го адвокат Л. Г. Г. от САК. За да се произнесе по искането на застрахователя с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, съобрази следното: Молбата на [фирма] е била подадена на 3.ІV.2017 г. и следователно е постъпила в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, считано от датата 17.ІІІ.2017 г., когато е било постановено определение № 162 по настоящето дело в касационното пр-во по чл. 288 ГПК, поради което тя ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба на застрахователя [фирма] по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК е неоснователна. В процесния случай следва изрично да се разграничи, че не се касае до възражение за прекомерност /по чл. 78, ал. 5 ГПК/ „на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото”, а до оплакване за нарушаване на материалния закон /чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, което да е резултирало в погрешно изчисляване на дължимия на адвокат Л. Г. Г. от САК хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК на принудително изпълнение подлежат и осъдителните решения на въззивните съдилища, а видно е, че на 16 март 2016 г. Д. Ц. Г. е бил снабден от САС с изп. лист за сума в размер на 300 000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 26.ІІІ.2009 г. Практически това означава, че конкретният материален интерес по делото е надхвърлял главницата на вземането за застрахователно обезщетение от 300 000 лв., предвид натрупаната междувременно лихва от 218 316.81 лв. върху нея (според достъпен в интернет лихвен калкулатор). Следва да се отчете и обстоятелството, че определеното на адвокат Л. Г. Г. от САК възнаграждение за въззивното производство е възлизало на сума от 6 530 лв. и по начина на изчисляване на нейния размер застрахователят настоящ молител не е имал възражения. Определеното на същия процесуален представител на пострадалия Д. Цв. Г. възнаграждение за касационното производство по чл. 288 ГПК е само с 470 лв. (четиристотин и седемдесет лева) по-високо от това, което му се дължи за производството пред въззивната инстанция, като в тази връзка освен обстоятелството, че не се е наложило явяване в открито съдебно заседание пред ВКС, е бил съобразен фактът на изготвените два отделни отговора - по касационната жалба на застрахователя, както и по изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК, съдържащо основанията за допустимост на касационния контрол. Съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК в сила влизат и въззивните решения, по които касационната жалба не е била допусната до разглеждане по същество. Това по-конкретно означава, че към датата на постановеното в касационното пр-во по чл. 288 ГПК определение № 162/17.ІІІ.2017 г. по настоящето дело, е била натрупана допълнително законна лихва върху главницата на присъденото застрахователно обезщетение от 300 000 лв., възлизаща на още 30 583.33 лв. – според достъпния в интернет лихвен калкулатор. Разглеждана като самостоятелен материален интерес, така капитализираната допълнителна законна лихва - от датата на издаване на изпълнителния лист и до постановяване определението по чл. 288 ГПК, би довела до увеличаване на дължимото на Л. Г. Г. от САК адвокатско възнаграждение, изчислявано по методиката на чл. 9, ал. 3-във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията на тези текстове към датата на подаване на първия писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, а именно ДВ, бр. 10 от 5.ІІ.2016 г. / с още 1085.63 лв. спрямо определеното за въззивната инстанция, а както вече бе посочено по-горе това увеличение е само с 470 лв. Ето защо молбата на [фирма]-София с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК ще следва да бъде оставена без уважение. В заключение, при материален интерес за настоящето производство, посочен в молбата на застрахователя като разлика между 7 000 лв. и 5 647.50 лв. /или сума в размер на 1 352.50 лв./, претенцията на адвокат Л. Г. от САК по чл. 38 от Закона за адвокатурата ще следва да бъде уважена до размер на 200 лв. (двеста лева). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение