Определение № 466 от 01.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 341/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ЕМ И АЙ”, [населено място] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд № 255/11.11.2011 год., постановено по т.дело № 473/2011 год. в частта му за разноските. С това решение апелативният съд отменя първоинстанционното решение на Шуменския окръжен съд № 43/08.03.2011 год. по т.дело № 510/2010 год. в частта му за присъдените в полза на ищеца „ЕМ И АЙ”, [населено място] съдебни разноски за разликата над 5 657,37 лева до 12 257,37 лева и по ч.т.дело № 416/2010 год. на ОС-Шумен за разликата от 48 лева до 2 268 лева и отхвърля в посочените размери искането за присъждане на претендираните като съдебни разноски адвокатски възнаграждения за защита по делото в първата инстанция и по обезпечителното производство. В жалбата се поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.78 ГПК като е отказал да присъди исканите съдебни разноски по съображения, че не е доказано действителното заплащане на адвокатския хонорар и поради оспорването им като прекомерни. Моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и за присъждане на разноските в размера, в който са договорени и поискани. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по поставените процесуални въпроси относно доказването на реално направените разноски за адвокатско възнаграждение и възможността за намаляването им поради прекомерност от страна на съда. Поддържа се наличието на противоречива съдебна практика, включително и от различни състави на ВКС по поставените процесуални въпроси. Върховният касационен съд, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че посочените от жалбоподателя процесуални въпроси за уеднаквяване на съдебната практика с разпореждане от 31.07.2012 год. на председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС. В предмета на Тълкувателното дело, което не е приключило и е висящо към настоящия момент са включени и въпросите поставени от жалбоподателя. С оглед на изложеното, тъй като произнасянето по жалбата е обусловено от разрешението, което ще бъде дадено с бъдещото тълкувателно решение, производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на т.дело № 6/2013 год. Мотивиран от изложеното и на основание чл.292 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд