Определение № 1602 от 03.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1000/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. М. Д., в качеството на особен представител на ответника по делото Е. С., срещу Разпореждане № 467/23.04.2026г. по в.т.д. № 492/2024г. в частта, с която Апелативен съд - Варна е оставил без разглеждане подадената от адв. Д. молба вх. № 1555/ 26.02.2026г. за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на Разпореждане № 499/ 17.04.2025г. в частта, с която за касационното производство му е определен размер на възнаграждение за възложеното по реда на чл.47, ал.6 ГПК представителство на ответника. Оплакванията в частната жалба са за нищожност, а по същество и за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Релевантни за спора са следните факти: В производството по администриране на касационната жалба, подадена от назначения на ответника по делото по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв. М. Д., с Разпореждане № 499 от 17.04.2025г. докладчикът по въззивното дело е преценил за нужно да осигури предварително депозит в размер на не повече от 2 500 лв., с която сума е била задължена насрещната страна – ищец по делото, да внесе по сметка на ВКС. С Определение № 230 от 26. 01. 2026г. състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като със същото е осъдил ответника Е. С. да заплати на ищеца „Банка ДСК“АД сумата 1 278.23 евро /равностойността на 2 500 лв./ - възнаграждение за особен представител в производството по чл.288 ГПК. С Разпореждане от 21.01.2026г. съдията – докладчик по т.д. № 1165 по описа за 2025г. на ВКС е разпоредил изплащането в полза на адв. М. Д. на сумата 1 278.23 евро по внесения от „Банка ДСК“АД депозит. С молба вх. № 1555 от 27.02.2026г., адресирана до Апелативен съд – Варна, адв. Д. е поискал от съда на основание чл.248 ГПК да измени размера на определеното му с Разпореждане № 499 от 17.04.2025г. възнаграждение от 2 500 лв. на 9 115.89 лв., или 4 584,24 евро с ДДС, като за разликата над заплатената сума от 2 500 лв. да се осъди насрещната страна. С Разпореждане № 249 от 02.03.2026г. съдията-докладчик е указал на молителя да уточни искането си, като конкретизира: дали поддържа искане за изменение на разпореждането за възложено задължение на насрещна страна за предварително внасяне на депозит, като обоснове интерес от допълнително ново авансиране на разноски след приключване на касационното производство, или преформулира искането си като посочи конкретен акт, в който компетентната касационна инстанция е определила разноски при приключване на делото и насочи молбата си за изменение по реда на чл.248 ГПК към съда, издал този акт. След като е констатирал неизпълнение на указанията в законовия срок, с Разпореждане № 408 от 15.04.2026г. е оставена без разглеждане молба вх. № 1555/26.02.2026г. за изменение на определения от администриращия въззивен съд размер на възнаграждение за защита в касационна инстанция по т.д. № 1165/2025г. на ВКС. По повод постъпила на 22.04.2026г. молба от адв. Д. в изпълнение на указанията, дадени с акта от 02.03.2026г., с разпореждането, предмет на обжалване в настоящото производство, съдията-докладчик е приел, че същата е подадена в срок. С оглед на това и предвид оттегляемостта на постановеното на 15.04.2026г. разпореждане поради обективно погрешната констатация за пропускане на срока, докладчикът е посочил, че съобразява новонастъпилото уточнение на искането на молителя, а именно за поддържане в условията на евентуалност на две различни, адресирани до различни инстанции искания. По молбата в частта, адресирана до Апелативен съд – Варна, съставляваща искане по чл.248 ГПК, съдията - докладчик е установил, че компетентността му по възлагане на задължения за първоначално авансиране на разноските по реда на чл.29 ал.3 ГПК на банката кредитор /ищец по спора/ е изчерпана. Разпореждането по администриране на касационната жалба има само предварителен характер и не е краен акт, в който се определят разноски /какъвто е определението, с което приключва произнасянето на ВКС/ и съответно не може да бъде изменяно или допълвано по реда на чл.248 ГПК от съда, който го е издал. Приемайки, че не се иска определяне на нов допълнителен депозит за някакво ново процесуално действие, а напротив цели се ревизиране на първоначално недостатъчен размер на депозита, съдът е изложил, че молителят не е обосновал интерес от сезиране на въззивната инстанция, поради което искането му е прието за недопустимо. Първо, настоящият състав на ВКС намира за неоснователно възражението в частната жалба за нищожност на обжалвания акт поради постановяването му от незаконен състав. Атакуваното разпореждане е постановено в производство по чл.101 ГПК, относимо към редовността на процесуално действие, поради което и с оглед задължителните постановки на т. 10 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС дължимият акт съставлява разпореждане, което се постановява еднолично. Разгледано по същество, разпореждането е правилно по следните съображения. На настоящия състав служебно е известна практиката на ВКС, според която съдебният акт, с който се определя размера на възнаграждението на назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител има правното естество на такъв за произнасяне по разноските – определения по: ч.т.д. № 341/2025 г. на I т.о.; ч.т.д. № 499/2024г. на ІІ т.о.; ч.т.д. № 753/2021 г. на І т.о.; ч.т.д. № 2076/2017 г. на І т.о. и др. В тази връзка се приема, че макар и да не е постановен по реда на чл.78 ГПК, по който се разпределя отговорността за разноски с оглед изхода от спора, актът за определяне на размер на възнаграждението на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК е от същата категория актове, респ. подлежи на изменение от постановилия го съд, а при отхвърляне на искането на правоимащото лице /особения представител/ за увеличаване размера на определеното му възнаграждение – на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.248 ГПК. Посочената практика обаче е неприложима в случая, доколкото е постановена при различни с оглед етапа от развитието на производството процесуални действия по делата. Безспорно за положения труд на адвоката, назначен за особен представител, се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. В мотивите на т. 6 на ТР № 6 от 6.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ВКС ОСГТК прие, че възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл.46, ал.6 ГПК и чл.48, ал.2 ГПК. В случая, по изрично искане на адв. Д., назначен за особен представител на ответника по делото, с Разпореждане № 499 от 17.04.2025г. администриращият касационната жалба съдия - докладчик му е определил възнаграждение за касационното производство, макар и квалифицирано като „първоначална част от депозит, подлежащ на изменение от касационната инстанция след преценка за допускане на исканото касационно обжалване“. Постъпилото от адв. Д. искане за изменение на този акт, по което е постановено обжалваното разпореждане, е след постановяване на определението по чл.288 ГПК от състава на ВКС. Съгласно чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С произнасянето от касационната инстанция с окончателен акт по основния спор, в случая с определението по чл.288 ГПК, и предвид правилото на чл. 81 ГПК, отпада компетентността на въззивния съд да се произнася по молба по чл.248 ГПК, включително и да изменя определеното за касационното производство възнаграждение на особения представител. Крайният извод на въззивния съд за недопустимост на искането, с което е сезиран, следва да бъде споделен, а обжалваното разпореждане - да се потвърди. С оглед на това, делото следва да се докладва на състава на ВКС по т.д. № 1165/2025г. за произнасяне по адресираното до ВКС искане на адв. Д. по молба, вх. № 2943/22.04.2026г. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение