Определение № 293 от 20.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 294/2010 г.
ВКСI гражданско отделение20.09.2011 г.докладчик Гълъбина Генчева
Диспозитив
ОСЪЖДА Д. Т. Я. от [населено място],[жк], [улица], №6 да заплати на А. Л. Н. и И. Н. Н., двамата от [населено място],[жк], вх.А, ет.6, ап.96 сумата от 300лв., а на Д. Ж. Г. и на Е. Н. Г., двамата от [населено място], [улица], вх.Е, ет.1, ап.8 – сумата от 200лв. – разноски за производството по настоящото дело. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Д. Г., Е. Г., А. Н. и И. Н. за допълване на решението на ВКС по настоящото дело в частта за разноските. Ответникът в производството Д. Т. Я. оспорва молбата. Счита, че заплатените от молителите адвокатски възнаграждения за касационната инстанция са завишени и не следва да се присъждат в пълен размер. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Д. Т. Я. срещу решение №1582 от 07.12.09г. по гр.д.№1361/09г. на Варненския окръжен съд. Това решение е оставено в сила от настоящия състав, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ответниците по касация за присъждане на направените от тях разноски. Искането е своевременно заявено, с двата писмени отговора на касационната жалба. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, ответниците имат право да искат присъждане на направените от тях разноски. Представени са и доказателства за разноските – 300лв. от ответниците А. и И. Н., съгласно договор за правна помощ от 19.02.10г. и 200лв. от ответниците Д. и Е. Г., съгласно договор за правна помощ от 23.02.10г. Тези разноски не са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Предмет на делото е спор за собственост на недвижим имот с площ от 670 кв.м., намиращ се в землището на „В.”, [населено място]. Изплатените адвокатски възнаграждения за защитата пред ВКС не надвишават минималния размер, установен в Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения за този тип дела. Обстоятелството, че защитата пред ВКС се изразява само в подаване на писмени отговори на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание, не е основание за намаляване на тези възнаграждения. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,