Определение № 53 от 09.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 427/2020 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, т. 1 НПК по повод спор за подсъдност между Окръжен съд-Благоевград и Софийски градски съд относно разглеждането на ЧНД 325/2020 год. по описа на ОС-Благоевград. Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което делото следва да се разгледа от ОС-Благоевград по аргумент от разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИКОРНФС/. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: В ОС-Велико Търново е било образувано ЧНД № 75/2020 г. по реда на чл. 32 от ЗПИИКОРНФС, във връзка с постъпило искане от Общинската администрация в Амщетен, Република Австрия за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция от 12.03.2019 г. по отношение на българския гражданин А. Д.. В удостоверението по чл. 4 от ЗПИИКОРНФС, австрийските власти са посочили адрес на Д., находящ се в [населено място], [улица]. ОС – Велико Търново изискал информация от Национална база данни „Население“ за постоянното местоживеене на лицето. С писмо било отговорено на съда, че постоянният адрес на българския гражданин е посоченият от австрийските власти, а настоящият му адрес е в [населено място],[жк], [жилищен адрес]08. Изпратени били призовки и на двата адреса, като от [населено място], обл. Благоевград, призовката се върнала в цялост, а от втория – с отбелязване, че там се намира студентско общежитие и по сведение на домакина в него не живее такова лице. ОС – Велико Търново с определение от 12.03.2020 г. прекратил производството по ЧНД № 75/2020 г. и изпратил делото на Софийски градски съд, като приел, че той е компетентен да го разгледа. С разпореждане № 2307/03.06.2020 г., постановено по ЧНД № 1247/2020 г., СГС преценил, че делото не му е подсъдно, тъй като българският гражданин не живее в [населено място]. Приел, че съобразно чл. 31, ал.1 от ЗПИИКОРНФС компетентен да се произнесе е съдът по постоянното местоживеене на лицето и изпратил делото на Окръжен съд – Благоевград за разглеждане. С определение №2552/12.06.2020 г., постановено по ЧНД № 325/2020 г., Окръжен съд – Благоевград приел, че СГС прибързано е изпратил делото, без да провери дали лицето не живее в [населено място], поради което прекратил производството и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в съдебните актове на ОС-Благоевград и Софийски градски съд и всички материали, приложени по делото, намери, че компетентен да се произнесе по искането за признаване и изпълнение на финансова санкция наложена на българския гражданин А. Д. е Окръжен съд – Благоевград. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от ЗПИИКОРНФС компетентен да се произнесе по искането за признаване и изпълнение на финансова санкция по отношение на български гражданин е окръжният съд по неговото местоживеене или местопребиваване. Видно от материалите по ЧНД № 75/2020 г., по описа на ОС – Велико Търново българският гражданин е търсен на адресите, на които той е регистриран – на постоянния и на настоящия му адрес. От първия адрес призовката се е върнала в цялост, а от настоящия адрес – [населено място],[жк], [жилищен адрес]08, с отбелязване, че там се намира студентско общежитие и по информация от домакина лицето не живее в него. При това положение не е било необходимо СГС отново да го призовава на адреса, отразен в базата данни като настоящ. След като постоянното местоживеене на българския гражданин се намира на адрес, попадащ в района на действие на ОС –Благоевград, последният е компетентен да разгледа делото. С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение