Определение № 2444 от 12.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на М. М. Й. срещу въззивно решение № 3844 /18.06.2025 г., постановено по в.гр.д. № 7826 /2023 г. на Софийския градски съд, с което като е отменено решение на Софийския районен съд в една част, е определен режим на лични отношения на бащата В. Х. Я. с детето К. В. Я. и срещу решение № 6959 /17.11.2025 г. по същото дело, в частта му, в която е отказано да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение с добавянето на едно изречение от мотивите.

Ответникът В. Х. Я. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Касационните жалби са допустими, подадени са в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбите са редовни.

Детето К. В. Я. е родено на 12.12.2018 г.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 3844 /18.06.2025 г. по в.гр.д. № 7826 /2023 г. на Софийския градски съд:

В касационната жалба на М. М. Й. срещу въззивно решение № 3844 /18.06.2025 г. по в.гр.д. № 7826 /2023 г. на Софийския градски съд се съдържат доводи за допуснати процесуални нарушения, които имат за последица непопълване на делото с доказателства и необсъждането на заключение на СПЕ, излагането на формални мотиви, неправилно приложение на материалния закон, т.к. съдът не е съобразил силно агресивно и неуравновесено поведение на бащата и нездравословната среда, която създава за детето и препоръките на СПЕ сроковете на престой на бащата следва да се градират плавно и препоръката до приключване на първия срок на първи клас.

М. М. Й. поставя следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства, както и всички доводи и възражения на страните, като формира свои фактически и правни изводи в производствата по чл.127, ал.2 СК? Длъжен ли е съдът (въззивният съд), сезиран с иск по чл.127, ал.2 СК, при разрешаване на спора относно определяне на режим на лични отношения между бащата и детето служебно да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството, в т.ч. при наличие на данни за осъществено насилие от бащата към детето?

Доколкото се отнасят до задълженията и правомощията на въззивния съд в производство по иск по чл.127, ал.2 СК, въпросите са обуславящи, но не са разрешени така, както твърди жалбоподателката, а в съответствие с установената практика въззивният съд е събирал и служебно доказателства за обстоятелства, които имат значение за защита на правата и интереса на детето, който безспорно изисква то да има пълноценна връзка със своя баща.

Въззивният съд е приел актуални социални доклади от двете АСП ДСП – М. и Н., в чиито райони се намират жилищата на бащата и на майката, изслушал е двамата родители (л.258 и сл.), приел е психологическо становище, изготвено от съдебно-психологичен експерт (л.124 и сл.), назначил е и приел съдебно-психологическа експертиза (л.178 и сл. до л.211 и следващи приложения към заключението до л.238), която да установи родителския капацитет и конкретните потребности на детето и да предложи подходящ режим на лични отношения на детето с баща му и е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателката след като е установил обстоятелствата, на които са основани тези доводи и възражения след съвкупна преценка на събраните в двете съдебни инстанции доказателства. Въззивният съд е приел в о.с.з. на 19.05.2025 г. (л.263), че приетото заключение на СПЕ е достатъчно подробно и пълно, с него са изследвани отношенията между родителите и детето К. и във въззивното производство не са необходими допълнително гласни доказателствени средства.

Твърденията за обратното (че въззивният съд не е събрал необходими доказателства, не ги е обсъдил и не е обсъдил доводи и възражения на жалбоподателката) и е изложил формални мотиви са неоснователни, мотивите на въззивния съд са изложени на 19 страници.

Доколкото се отнасят до твърдения за наличие на данни за осъществено насилие от бащата към детето, въпросите не са обуславящи, защото въззивният съд не е установил такова. Приел е, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за съществуването на реален риск за детето К. при осъществяване на личните отношения с неговия баща В. Х. Я.. В доклада на ДСП М. е посочено, че от разговора с детето е установено, че то е видимо настроено от майка му срещу баща му, с когото демонстрира изградена социална връзка. При представянето на заключението на СПЕ вещото лице на поставен въпрос е пояснило, че бащата е импулсивен и избухлив, но избухливостта на бащата не е проява на агресия, а проява на чувства (л.261, стр.2).

2. Кои критерии е длъжен да съобрази съдът при преценката си за съответния режим на лични отношения; длъжен ли е съдът с оглед на интересите на детето да вземе предвид всички установени конкретни обстоятелства? Длъжен ли е съдът при определяне на режим на лични отношения между бащата и детето да установи условията, при които детето ще бъде отглеждано при него, както и отношенията на детето с неговото разширено семейство, в т.ч. новата партньорка на бащата?

Както е посочено и за предишните въпроси (с номер 1) въззивният съд е събирал доказателства за релевантните обстоятелства и ги е установил въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като е взел предвид заключенията на СПЕ, включително за посочените обстоятелства. Вещото лице, което е изготвило е представило заключение на СПЕ, прието във въззивното производство, е установило и обосновало в това заключение извода си, че и двамата родители демонстрират трайни личностови и емоционални затруднения и устойчиви нагласи към родителстването, които компрометират способността им да полагат адекватна грижа. Нито един от тях не е успял да изгради с детето К. добра и сигурна привързаност. Вместо да поемат отговорността за собствените си действия, те рационализират собствените си пропуски чрез конфликта помежду си. Поради собствената им незрялост и нуждата им от драматизация въвличат възрастните си родители да ги обслужват и в родителстването и в конфликта им. Те разширяват мащаба на конфликта излишно…. Въвличането на институции, баби и дядовци във водовъртежа на конфликта, освен да донесе социално валидизиране и публично оправдание за родителските дефицити, не постига друго. Това допълнително утежнява състоянието на детето. Никой от родителите не е успял да изгради сигурна привързаност с детето.

Както беше посочено, въззивният съд е поискал и приел социални доклади (л.98 и сл. и л.101 и сл., л.132 и сл. и л.135 и сл.) от двете АСП ДСП (М. и Н.), в чиито райони се намират жилищата на двамата родители. От обстоятелството, че вещото лице, изготвило приетата във въззивното производство СПЕ, не е било поканено да посети жилището на новата партньорка на бащата с обяснение, че има вирусно заболяване, а дома му в [жк], не обосновава извод за обратното. При представянето на заключението си вещото лице е пояснила (л.261), че това, че детето е водено на различни места – в дома на бащата и в този на неговата партньорка, не пречи те двамата да имат добри отношения, които се градят на това, че тези двамата много добре си играят заедно, много добре си общуват, радват се един на друг, детето е по-палаво, свободно, въобще общо взето детето К. наистина се чувства добре с баща си. В присъствието на бащата детето говори за партньорката му с добро чувство, няма враждебност към нея. Партньорката на бащата е разпитана като свидетел в първоинстанционното производство (л.185). Тя твърди, че е присъствала на всяка среща между бащата и детето. Твърди, че бащата живее с нея в нейното жилище през седмицата, а срещите с детето се провеждат в жилището на родителите му в М., за да може бащата да бъде с детето и с родителите си, които живеят в Б. и идват да виждат детето в жилището, което са предоставили за ползване на своите двама сина. Твърди, че бащата и родителите му са преценили, че следва да провеждат срещите си с детето в жилището си в М., за да не притесняват свидетелката в нейното жилище. Отношенията между детето, бащата, бабата и дядото (родителите на бащата) са много близки.

3. Длъжен ли е съдът при определяне на режим на лични отношения между бащата и детето да обсъди заключението на назначената (и приета) СПЕ да изложи мотиви защо я кредитира или не, включително в кои части и да съпостави изводите и с останалите събрани по делото доказателства?

Въпросът е обуславящ и също не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика съдът е обсъдил заключението на приетата от него СПЕ поотделно и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства за релевантните за спора обстоятелства.

Поради изложеното не са налице посочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение № 3844 /18.06.2025 г. по в.гр.д. № 7826 /2023 г. на СГС.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване по решение № 6959 /17.11.2025 г. по в.гр.д. № 7826 /2023 г. на СГС:

Това решение е обжалвано в частта, с която въззивният съд е отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка (нататък и о.ф.г.) в решението си с № 3844/18.06.2025 г. по делото.

Въззивният съд е приел следното: в молбата на М. М. Й. се съдържа искане да бъде допусната о.ф.г., като в диспозитива на решението на стр.15 в абзац първи, втори и трети бъде добавено, че „за тези периоди седмичният режим не следва да бъде съобразяван“ (за летните ваканции на детето, Коледните празници и Новогодишните празници).

По реда на чл.247 от ГПК подлежи на поправка диспозитивът на съдебното решение. Молбата за поправка на описаните грешки е неоснователна, тъй като липсва несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. Съдът не е допуснал сочените грешки в определения режим на лични отношения.

М. М. Й. поставя следния въпрос, за който твърди, че осъществява основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване:

Представлява ли всяко несъответствие между формираната воля на съда, изразена в мотивите и диспозитива на съдебното решение очевидна фактическа грешка? Налице ли е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК, когато в мотивите на съдебния акт съдът изрично е приел, че за определени периоди от време седмичният режим на лични отношения на бащата с детето не следва да бъде съобразяван, но това изключване не е отразено в мотивите на решението?

Първата част от въпроса (първият въпрос) е пределно общ, поради което не е обуславящ. Той не е обуславящ и поради това, че не е установено несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване (за това по-долу).

Доколкото втората част от въпроса (вторият въпрос) е правен, а не фактически, той е обуславящ.

Наличието в мотивите на решението на изречението „за тези периоди седмичният режим не следва да бъде съобразяван“ (за летните ваканции на детето, Коледните празници и Новогодишните празници) и липсата му в диспозитива не представлява противоречие между формираната и отразена воля, а представлява част от мотивите за нея.

В мотивите си въззивният съд първо е обосновал режима на лични отношения по седмици за всеки месец от годината и след това е обосновал изключенията от него, между които летните ваканции на детето, Коледните празници и Новогодишните празници. С посоченото изречение е пояснил, че за тези периоди седмичният режим не следва да бъде съобразяван. Пояснението представлява част от мотивите.

Когато, както е в случая, периодите както на месечния режим, така и на изключенията са ясно и разбираемо очертани в мотивите и по същия начин са отразени в диспозитива, не е налице противоречие между формираната воля на съда и нейното изразяване в диспозитива на решението.

Поради това поставеният въпрос не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

С оглед на този изход на делото жалбоподателката няма право на разноски. Ответникът претендира разноски в размер на 3 000 лева, представила е пълномощно, договор за правна помощ, в който е отразено уговарянето и заплащането на тази сума и списък на разноски за този размер, поради което съдът намира искането му за основателно за сумата 1 533.87 евро, която представлява равностойността на 3 000 лева.

Воден от изложеното съдът