Определение № 5365 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4682/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236, вр. чл. 60, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кюстендил (ОДМВР-Кюстендил) срещу Определение № 761/07.04.2026 г. на Административен съд (АС) – Кюстендил, постановено по адм. дело № 238/2026 г. С обжалваното определение е спряно предварителното изпълнение на Заповед №277з-600/26.03.2026г. на директора на ОДМВР - Кюстендил, с която М. В. Д. е командирован за срок от 30 дни, за периода от 27.03.2026г. до 25.04.2026г. включително, в Гранично полицейско управление (ГПУ) - Малко Търново към Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Елхово, като е преподчинен на директора на РДГП - Елхово. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и необосновано. Счита, че определението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по акт, който е вътрешноведомствен и с него не се засягат права и интереси на граждани, в публичноправен смисъл и същият не подлежи на обжалване. Счита, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. В тази връзка излага съображения, че съдът неправилно е приел, че не е спазена формата предвидена в чл. 60, ал. 2 АПК, доколкото в заповедта на административния орган не били изложени конкретни съображения за наличието на някой от предпоставките визирани в чл. 60, ал. 1 АПК. Моли обжалваното определение да се обезсили, алтернативно да се отмени. Ответникът – М. В. Д. оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Ответникът се представлява от адв. Здравкова. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу Заповед № 277з-600/26.03.2026 г. издадена от ВПД директор на ОДМВР-Кюстендил, с която на основание чл. 181а от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) комисар М. В. Д. е командирован за срок от 30 дни, за периода от 27.03.2026г. до 25.04.2026г. включително, в ГПУ - Малко Търново към РДГП – Елхово, като е преподчинен на директора на РДГП - Елхово. Изрично в жалбата се сочи, че заповедта се оспорва в нейната цялост. Заповедта съдържа разпореждане за предварително изпълнение на същата – от 27.03.2026 г., като са изложени мотивите за това. Административният акт не съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Връчен е на 26.03.2026 г. Съгласно чл. 60, ал. 5 АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Следователно разпореждането за допускане на предварително изпълнение подлежи на самостоятелно обжалване. В чл. 60, ал. 6 АПК е предвидено, че когато в разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът за обжалване се удължава на 14 дни. В случая в административния акт липсва указания за възможността за обжалване на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение, поради което срокът за обжалването му е 14 дни, считано от връчване на жалбата. Макар и с непрецизно формулиран петитум, от изложеното в жалбата следва да се приеме, че жалбоподателят заявявайки, че оспорва Заповед №277з-600/26.03.2026г. на директора на ОДМВР – Кюстендил в цялост, оспорва и разпореждането за допускане на предварително изпълнение, което оспорване предвид чл. 60, ал. 6 АПК е в срок. При оспорено в срок разпореждане за предварително изпълнение чл. 166 АПК е неприложим, защото липсва влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. По оспорването на разпореждането за предварително изпълнение съдът не се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция определение, а е бил длъжен да се произнесе, тъй като е сезиран с жалба и срещу него. Със обжалваното определение съдът се е произнесъл само относно искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като съгласно чл. 60, ал. 8, изр. последно от АПК жалбата не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Предмет на настоящото дело е само постановеното от съда спиране на предварителното изпълнение на заповедта при условията на чл. 60, ал. 8, изр. последно АПК. По оспорването на разпореждането за предварително изпълнение съдът ще следва да се произнесе след връщане на делото. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Административнопроцесуалният кодекс не съдържа критерии, въз основа на които да се прецени дали допуснатото с разпореждане на издателя на акта предварително изпълнение на административния акт следва да се спре. При преценката дали да се спре предварителното изпълнение следва да се изхожда от това дали поискалият спиране на предварителното изпълнение е доказал наличието на такива основания, които да оборват причините наложили допуснатото предварително изпълнение или да обоснове и докаже значителна или трудно поправима вреда, която би могла да настъпи и която е противопоставима на интересите, наложили допуснатото предварително изпълнение и съответно да се прецени, дали изложените от органа мотиви обосновават допуснатото предварително изпълнение. В случая предварителното изпълнение е допуснато по съображения за необходимост от защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с охраната на държавната граница и противодействието на престъпността в граничната зона. Изложени са конкретни съображения, като в заповедта, така и в документи предхождащи издаването ѝ за наличието на такава необходимост. Същевременно причините изложени от жалбоподателя, да поиска спиране на предварителното изпълнение, изложени в жалбата, не могат да обосноват необходимост от предварително изпълнение, защото те не са свързани с причини оборващи значителния обществен интерес наложил допускане на предварителното изпълнение. Съображенията на жалбоподателя са свързани със заеманата от него ръководна длъжност – началник на отдел „Криминална полиция“ (липсата му щяло да доведе до нарушаване управлението и функционирането на структурата), възлагането на несвойствени функции, обезсмисляне на съдебната защита, риск за обществения интерес, тъй като заповедта била издадена в период на предстояща изборна организация. Така изложените съображения не могат да оборят обоснованата от органа причина за допуснатото предварително изпълнение – защита на обществения интерес свързан с подобряване на организацията за охрана на държавната граница във връзка с конкретно изложените в заповедта причини, налагащи това към датата на издаване на заповедта. Жалбоподателят е командирован именно заради високата си експертиза и дълъг професионален опит, за което в акта са изложени и съображения. Командироването е за срока предвиден в закона, като не са представени доказателства, че с командироването се преследват цели различни от законовите. Не са и представени доказателства, че предварителното изпълнение на заповедта може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да е противопоставима на обществения интерес, който защитава допуснатото предварително изпълнение. Поради тази причина обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени и се постанови ново, с което да се отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение. Обжалваното определение е валидно и допустимо. Неоснователно в частната жалба се сочи, че определението е недопустимо. Жалбоподателят има правен интерес да обжалва заповедта, вкл. допуснатото предварително изпълнение и същата не е вътрешно служебен акт, както твърди частният жалбоподател, макар да създава права и задължения за служител на министерството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, чл. 235 АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение