Определение № 445 от 20.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 457/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 вр. с чл.1, т.1 ГПК. В. Г. С. е подал частна жалба срещу определение от 15.06.2012 г. за спиране на производството по гр.д. № 301 от 2012 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Счита, че не са налице основанията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което моли определението да бъде отменено и делото върнато на въззивният съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за частното производство. Ответника [фирма] е представил отговор ,че частната жалба е недопустима и при условията на евентуалност подържа и неоснователност. Навежда съображения за целесъобразността на допуснатото спиране на гражданското производство, разглеждащо облигационна претенция, уважаването на която би се отразила при евентуално прихващане на задължението за изплащане на цената. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, и основателна. Това, че частната жалба е неправилно адресирана до Софийски апелативен съд не я прави неоснователна. Върховния касационен съд, Първо отделение намира че е налице изискването на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между правоотношението, разглеждано по гр.д. № 301 от 2012 г. на Врачанския окръжен съд, имащо за предмет недостатъци в строителството намаляващи цената на вещта, претендирани по реда на чл.195, ал.1 ЗЗД и чл.191, ал.1 ЗЗД и направеното искане за обезсилване на решението по гр.д. № 714 от 2009 г., с което предварителният договор за продажба на недвижим имот, сключен между страните е обявен за окончателен, поради не плащане на цената. Направените с частната жалба оплаквания за неправилност на определението са неоснователни. Спирането на производството на това основание е отрицателна процесуална предпоставка за връзка между делата. Тя ще е налице когато решението по едното дело е от значение за правилното решаване на другото дело. Такава връзка е налице когато съществува преюдициалност на едното правоотношение към другото, т.е. правоотношението по едното дело обуславя или е част от състава на правоотношението по другото дело. В настоящият случай е налице такава преюдициалност тъй като обезщетението за скрити недостатъци се присъжда само на собственика и при подадена молба за обезсилване на конситутивното решение по чл.19 ЗЗД поради неплащане на цената, решението по тази молба ще има значение за уважаване на облигационната претенция на собственика към продавача по настоящето дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,