Определение № 2277 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1294/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Образувано е по частна жалба на П. Т. З. от гр. Димитровград, чрез пълномощника си адв. Б. Бойчев срещу протоколно определение № 11241/19.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2227/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против разпоредбите на т. 1, т. 2 (без подточка 2.5), т. 3, т. 4, т. 4.1, 4.2.1, 4.3.1 от Приложение № 8.1.7 (в частта за ОП „Паркиране и репатриране“) към чл.57, ал. 2 на Наредбата на Общински съвет - Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, приета с Решение № 80, взето с Протокол № 6 от 04.03.2003 г., последно изм. и доп. с Решение №105, взето с Протокол № 8 от 27.04.2023 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно постановено и иска неговата отмяна. Твърди се, че е налице правен интерес да обжалва посочените разпоредби. Представя списък с разноски. Ответникът по частната жалба Общински съвет – Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. А. Йотова в депозиран по делото писмен отговор по реда на чл. 232 АПК, оспорва и моли обжалваното определение като правилно да се остави в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на П. Т. З. първоинстанционният съд е приел, че липсва личен, пряк и непосредствен интерес за оспорване на разпоредбите на т. 1, т. 2 (без подточка 2.5), т. 3, т. 4, т. 4.1, 4.2.1, 4.3.1 от Приложение № 8.1.7 (в частта за ОП „Паркиране и репатриране“) към чл.57, ал.2 на Наредбата на Общински съвет - Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, приета с Решение № 80, взето с Протокол № 6 от 04.03.2003 г., последно изм. и доп. с Решение №105, взето с Протокол № 8 от 27.04.2023 г. Относно правния интерес съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК, както и че той представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и при липсата й, се приема, че съдебното производство е недопустимо. Съдът е цитирал решение № 5/17.04.2007 г. по конст. дело № 11/2006 г., в което е установено съответствието на чл. 186, ал. 1 АПК с Конституцията на Република България. Предвид изложеното и с оглед липсата на трайна връзка на лицето с Община Пловдив съдът е обосновал извод за недопустимост на оспорването и подадената жалба е оставена без разглеждане. Обжалваното определение е неправилно постановено. По направеното от ответната страна възражение за процесуална недопустимост на частната жалба, следва да бъде отбелязано, че от представения пред настоящата инстанция служебен бон, издаден от „Български пощи“ ЕАД, безспорно се установява, че жалбата на П. Т. З., адресирана до Върховния административен съд чрез Административен съд - Пловдив е подадена на 23.12.2024 г. и таксата за пощенската услуга е заплатена в 18:12 ч. на същата дата. Преклузивният срок за оспорване на съдебното определение е бил до 27.12.2024 г. Горното, обсъдено в контекста на чл. 62, ал. 1, изр. 1 и ал. 2, изр. 1 ГПК, налага извода, че оспорването не е просрочено. По съществото на спора: В съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.1 АПК и решението на Конституционния съд, цитирано в обжалваното определение, незаконосъобразно съдът е приел, че липсва правен интерес – личен, пряк и непосредствен за П. З. да обжалва посочените по – горе разпоредби. В случая, не е спорно обстоятелството, че лицето има постоянен и настоящ адрес в гр. Димитровград, но правният интерес от оспорване на конкретните разпоредби от приложението на горецитираната наредба оспорващият обосновава с конкретни обстоятелства, в т.ч. редовно посещение на града по повод посещения на близки и роднини, музеи, архитектурни забележителности, посещение на Библиотека „Иван Вазов“ в гр. Пловдив, чийто почетен читател бил и пр. В този смисъл неправилно съдът е мотивирал съдебния си акт без да обсъди заявените от лицето обстоятелства и представените в тази връзка доказателства. Правният интерес следва да бъде налице към момента на оспорване на съответния акт и в случая такъв е налице. Установено е, че лицето ползва автомобил и съответно се движи на територията на гр. Пловдив, за което пред настоящата инстанция представя разходооправдателен документ за паркиране на автомобила в гр. Пловдив. В този смисъл е налице засягане на правната сфера на оспорващия и за същия е налице правен интерес от оспорване на процесните разпоредби, които регламентират размера на таксите във връзка с паркирането и престоя на МПС на територията на Община Пловдив. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и съдебен състав за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане по същество на жалбата на П. Т. З. срещу разпоредбите на т. 1, т. 2 (без подточка 2.5), т. 3, т. 4, т. 4.1, 4.2.1, 4.3.1 от Приложение № 8.1.7 (в частта за ОП „Паркиране и репатриране“) към чл.57, ал.2 на Наредбата на Общински съвет - Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, приета с Решение № 80, взето с Протокол № 6 от 04.03.2003 г., последно изм. и доп. с Решение №105, взето с Протокол № 8 от 27.04.2023 г. По исканията на страните за разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК, приложим по силата на чл. 236 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение