Определение № 9431 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9281/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Олимп-Ю.В.-София“, ЕИК 205810896, подадена чрез процесуален представител – адв. Балкански, против Определение № 21875 от 25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 5091/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Олимп-Ю.В.-София“, ЕИК 205810896 против Решение № 433/28.04.2025 г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – гр. София, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22220424001263-091-001 от 07.02.2025 г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП - София, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че оспореното Определение е неправилно, като издадено в несъответствие с приложимите към казуса материалноправни разпоредби и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Настоява, че съдът неправилно е разпоредил връчване по реда на чл. 18а, ал. 8 и ал. 9 от АПК като е пренебрегнал правилото на чл. 18а, ал. 4, т.2 и т. 3 от АПК, при наличието на данните за електронен адрес и телефонен номер в матиралите по преписката, на които дружеството е следвало да бъде уведомено за разпореждането от 22.05.2025 г. В обобщение счита, че постановяване на определението, с което се прекратява производството по делото, преди разпореждането за отстраняване на допуснатите нередовности да бъде надлежно връчено, е неправилно, доколкото срокът за изправяне нередовностите на жалбата не е изтекъл. Искането е за отмяна на атакуваното определение с връщане на делото на състава на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по нея. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на делото и в срока по чл. 230 АПК поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да прекрати съдебното производство, първоинстанционният съд е приел, че жалбата на „Олимп-Ю.В.-София“, ЕИК 205810896, е процесуално недопустима, като нередовна, предвид неотстраняване на констатираната с нарочно Разпореждане № 17575 от 22.05.2025 г. нередовност по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 4 от ДОПК в дадения на страната законоустановен за това 7-дневен срок. Определението е правилно, като краен резултат. От данните по делото се установява, че с Разпореждане № 17575 от 22.05.2025 г. съдията-докладчик на основание чл. 158 във вр. с чл. 151 от АПК е оставил жалбата без движение, като е указал на оспорващото дружество да внесе дължимата държавна такса по сметка на Административен съд – София-град, и да представи документа за това по делото, за което е определен законоустановеният за това 7-дневен срок и изрично са разяснени правните последици от неизпълнението. Съобщеното за така постановено разпореждане е връчено на адресата по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, като е залепено на дата 03.06.2025 г. Съгласно справка от 20.06.2025 г., изготвена от деловодителя на състава, за периода от 16.05.2025 г. до 19.06.2025 г. няма данни държавната такса да е била внесена. Последвало е постановяване на оспореното Определение. Определението на Административен съд – София-град е правилно постановено като краен резултат, поради следните съображения. Основното оплакване на частния жалбоподател е за необосноваността на изводите на съда за редовното връчване на разпореждането от 22.05.2025 г., с аргумента, че съобщението не е изпратено на декларирания електронен адрес за кореспонденция преди да се пристъпи към връчването му по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Счита че като е приел обратното съдът е нарушил закона. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Направените оплаквания относно неправилно процедиране по чл. 18а, ал. 9 от АПК са основателни. В случая приложимите правила за съобщаването на съдебните актове са тези, формулирани в АПК в редакцията до изм. и доп. с ДВ бр. 63 от 2025 г. съобразно § 40 от ДР от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.). От анализа на съдържанието на чл. 18а, ал. 8 и ал. 9 от АПК е видно, че цитираните хипотези са в условията не на алтернативност, а на субсидиарност и всяка една от предходните изключва приложението на следващите. От данните по делото категорично се установява, че в хода на административното производство дружеството е посочило електронен адрес, на който е осъществявана кореспонденцията, вкл. връчването на РА и на оспореното Решение на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София. Или в нарушение правилото на чл. 18а, ал. 8 от АПК съдът е разпоредил връчване по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК. В този смисъл е основателен доводът в частната жалба, че необосновано съставът на Административен съд – София-град е приел редовността на връчването на Разпореждането от 22.05.2025 г., още повече на дата 03.06.2025 г. (виж чл. 18а, ал. 9, изр. последно от АПК), от която именно дата е счел и че следва да се брои срокът за отстраняване на констатираната нередовност на жалбата. Така установеното обаче не води до извод за основателността на частната жалба. Същественото е, че и към стоящия момент липсва изпълнение дадените указания от състава на АССГ, за които очевидно страната е узнала най-късно на датата на връчване на оспореното определение. Съгласно чл. 151, ал. 2 от ДОПК „Ако не са изпълнени изискванията по чл. 149, ал. 1 и 2, съдът уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците по жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява.“. И към настоящият момент по делото не са ангажирани доказателства за постъпила ДТ в размер на 50 лева по сметката на Административен съд – София-град, каквото в крайна сметка е императивното правило на закона, детерминирано в чл. 149, ал. 2, т. 4 от ДОПК. Срокът е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на жалбоподателя да отстрани нередовността на подадената от него жалба, освен ако не е продължен или възстановен. Това съответства на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, според която вкл. и процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. По изложените съображения атакуваното определение като краен резултат не страда от пороци, които да обосновават неговата нищожност, недопустимост или неправилност и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение