Определение № 260 от 05.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1771/2019 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на "ДКД" ЕООД за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот. Ответниците по молбата "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, [населено място] и "Юрмал" ЕООД оспорват същата като недопустима и неоснователна. Ответникът "Ойл Ко" ЕООД не изразява становище. В молбата са изложени твърдения, че постановлението, чиято отмяна се иска, е издадено в изпълнително производство, водено от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД срещу "Ойл Ко" ЕООД за парични вземания. Изнесеният на публична продан недвижим имот бил възложен на купувача "Юрмал" ЕООД с постановлението за възлагане от 28.07.2017 г., влязло в сила на 22.08.2017 г. В действителност същият имот бил собственост на молителя, придобит на основание постановление за възлагане от 21.05.2008 г., влязло в сила на 06.06.2008 г. В постановлението обаче била допусната грешка, като вместо имот на собственика "Ойл Ко" ЕООД като ипотекарен длъжник в това изпълнително производство било отразено, че имотът е собственост на длъжника А. К.. В резултат на тази грешка (отстранена от съдебния изпълнител с постановление от 2018 г.) възлагателното постановление от 2008 г. било вписано по партидата на "Ойл Ко" ЕООД едва през м. декември 2018 г., т. е. след като за същия имот е било издадено и влязло в сила оспорваното постановление от 28.07.2017 г. Твърди се, че за това постановление молителят, чрез управителя си, узнал на 17.11.2018 г., когато в имота били заварени наети от ответника "Юрмал" ЕООД работници. Поддържа се, че е налице противоречие между оспорваното възлагателно постановление и постановлението от 2008 г., легитимиращо молителя като собственик на имота – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа се също, че като действителен собственик на имота молителят е следвало да бъде уведомен за образуваното изпълнително производство и да участва в него, което не било сторено – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Изложени са и неотносими към предмета на настоящото производство доводи за заличаване на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД и с оглед извършената през 2008 г. публична продажба на тежащата върху имота ипотека. Относно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК молбата е недопустима като просрочена. Същата се обосновава с противоречие между две възлагателни постановления, по-късното от които е влязло в сила на 22.08.2017 г. Поради това срокът по чл. 305, ал. 1, т. 4 вр. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е изтекъл на 22.11.2017 г., а молбата е подадена едва на 13.02.2019 г. Независимо от горното, на обсъжданото основание молбата е недопустима и доколкото изложените твърдения не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Това основание за отмяна предполага пълна тъждественост - обективна (по предмета на двата акта) и субективна (по страните в двете производства). В разглеждания случай изложените твърдения разкриват липса на субективна тъждественост, тъй като се твърди разлика в двете производства относно взискателите, длъжниците и купувачите на имота. По отношение на второто основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата следва да се приеме за подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с оглед твърдяния от молителя момент на узнаване на възлагателното постановление 17.11.2018 г., обуславящ срок до 17.02.2019 г., спазен с подаването на молбата на 13.02.2019 г. Възраженията на ответника "Юрмал" ЕООД са неоснователни, доколкото, предвид липсата на категорични доказателства за по-ранен момент на узнаване от признатия от молителя, извод за просрочие не може да бъде обоснован с предположения, изведени от твърденията на страните относно осъществяваното от всяка от тях владение върху имота и евентуалните подобрения в него. С оглед изложените твърдения обаче молбата е недопустима и относно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Това основание обхваща нарушенията на правото на участие на страните в съответното производство, т. е. за да се квалифицира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, молителят следва да изложи твърдения, обосноваващи качеството му на страна в производството. В разглеждания случай необходимостта от уведомяване се извежда от претендираното от молителя право на собственост върху имота, върху който е било насочено изпълнението, без обаче да се твърди молителят да е отговарял на някакво основание за изпълняваните задължения на длъжника. Изложените твърдения следователно обуславят за молителя не качеството на страна в изпълнителното производство, а на трето лице (арг. чл. 440, ал. 1 ГПК), поради което не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Същите не могат да бъдат квалифицирани и по чл. 304 ГПК, тъй като не се твърди оспорваното постановление да е противопоставимо на молителя, а обратно – поддържа се теза, че това постановление не прехвърля собствеността върху имота на ответника. В заключение следва да се отбележи, че изложените от молителя фактически и правни доводи представляват основание не за отмяна на оспорваното възлагателно постановление по чл. 303 ГПК, а основание на иск за собственост, по който да бъде разрешен спорът между двамата купувачи относно собствеността върху продадения имот. С тези мотиви съдът