Определение № 1107 от 09.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1602/2024 г.
ВКСI търговско отделение09.04.2025 г.докладчик Мария Бойчева
Диспозитив
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 3009/ 19.11.2024 г. по т.д. № 1602/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., в частта за разноските, като: ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “ПОЛИСИМО” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и П. С. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 6, да заплатят на “ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 4, сумата от 8 125,75 лева (осем хиляди сто двадесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) с ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 20111/20.11.2024 г., подадена от ответника по касация - “ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], с искане за допълване на определение № 3009/19.11.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като му бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 8 125,75 лева с ДДС. В дадения срок касаторите “ПОЛИСИМО” ЕООД, ЕИК[ЕИК], и П. С. П. не изразяват становище по направеното искане. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата за допълване на определението на ВКС в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид необжалваемостта на постановеното определение по чл. 288 ГПК. Поради това същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С определение № 3009/19.11.2024 г. по т.д. № 1602/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснат касационен контрол на решение № 114/ 21.02.2024 г. по в.т.д. № 707/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 3 състав, в обжалваната част. При тези данни и при липса на изразено становище от страна на касаторите настоящият състав намира, че искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено и да бъде допълнено определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като в полза на ответника по касация се присъди адвокатското възнаграждение в претендирания и установен размер. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,