Определение № 1369 от 31.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2267/2023 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Образувано е по молба на В. З. Я. за спиране на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 190 от 06.04.2023 г. по гр.д.№ 854/ 2022 г. С него е потвърдено решение на Петрички районен съд по гр.д.№ 1738/ 2021 г. и по този начин В. Я. е осъден да заплати на „Груп А Ес" ЕООД, гр.Петрич, сумата 9 000 лв със законната лихва и разноски по делото. Молителят твърди, че е подал касационна жалба срещу посоченото решение и моли изпълнението му да бъде спряно срещу представяне на гаранция. Върховният касационен съд, като взе предвид че за обезпечаване на събирането на вземането, присъдено с невлязлото в сила въззивно решение, с платежно нареждане от 10.05.2023 г. по сметката на Върховен касационен съд е преведена от молителя сума в размер 9 000 лв, намира искането за спиране за основателно. Въззивното решение е обжалвано пред Върховния касационен съд /жалба вх.№ 6166/ 12.05.2023 г./ и не е влязло в сила, но подлежи на изпълнение. Ответникът е депозирал по сметка на Върховния касационен съд като обезпечение по чл.282 ал.2 т.1 ГПК сума, която съответства по размер на присъденото вземане. Налице са условията, които ГПК изисква за да бъде постановено спирането, поради което Върховният касационен съд