Определение № 60246 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 948/2021 г.

ВКСIII гражданско отделение16.06.2021 г.докладчик Папазова

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение № 260775 от 16.12.2020г. по в.гр.д. № 1542 по описа за 2020г. на Окръжен съд Пловдив и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 260221 от 16.12.2020г. по в.гр.д. № 1542 по описа за 2020г. на Окръжен съд Пловдив в частта за разноските за държавна такса, като ОТМЕНЯ определената за внасяне в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса за въззивно производство до размер на 5лв. /пет лева/. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Б. И. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против определение № 260775 от 16.12.2020г. по в.гр.д. № 1542 по описа за 2020г. на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от него молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на въззивно решение № 260221 от 13.10.2020г. в частта за разноските за държавна такса. Счита постановения акт за неправилен и желае да бъде отменен. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за допустима /подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/ и основателна. Съображенията: С обжалвания акт е оставено без уважение искането за изменение на постановения въззивен акт в частта за разноските. С въззивното си решение № 260221, Окръжен съд Пловдив частично е отменил постановения първоинстанционен акт с правно основание чл.86 ЗЗД и вместо това е постановил друг, с който е отхвърлил иска и е събрал държавна такса от въззиваемата страна, съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК /по 4%/, съобразно отхвърлена част на иска. /За Прокуратурата е посочено, че не дължи такса, съгласно ТР № 7/16.11.2015г. по т.д.№ 7/14г.на ОСГК/. Мотивите му са, че производството за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ е приключило и процесния иск не е с правно основание, изводимо от ЗОДОВ. Страната не е възразила, независимо че първата инстанция е определила таксата по идентичен начин. В подадената частна жалба, основният изложен от жалбоподателя довод за неправилност е свързан с това, че конкретно предявената искова претенция по чл.86 ЗЗД е обусловена от приключило /с влязло в сила решение/ производство по реда на ЗОДОВ. Затова ответник е Прокуратурата, а не държавата, представлявана от министъра на финансите. Доколкото производството е свързано с постановен незаконен акт на правозащитен орган, с оглед предмета на делото, следва на страната да се осигури улеснен ред на защита. Позовава се и на решението на ЕСПЧ по делото „С. срещу България“. Настоящият съдебен състав споделя довода на жалбоподателя. Производството с правно основание чл.86 ЗЗД, във връзка с което е постановено въззивно решение № 260221 от 13.10.2020г. по в.гр.д. № 1542/2020г. на ПОС, се разглежда след като с влязло в сила решение № 207 от 15.11.2018г. по в.гр.д.№ 392/2018г.на АС Пловдив, Прокуратурата е осъдена да заплати на настоящия касатор К. сумата от 36 789.40лв., представляваща обезщетение за причинените му вреди в резултат от неправомерно повдигнати му обвинения в извършване на престъпления, производството по който е било прекратено с постановление от 13.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – 30.09.2016г. Настоящето производство е за обезщетение за забава върху така присъдената сума за предходен период, от 13.06.2014г. до 30.09.2016г. Ако същото искане за обезщетение за забава на плащането беше заявено в хода на производството, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за него нямаше да бъде начислена общата такса по чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК, а специалната по чл.9а ЗОДОВ. Процесното вземане за обезщетение за забава има еднороден предмет с главното задължение, като ищецът има право на преценка дали да го претендира самостоятелно /в отделно производство/ или заедно с претенцията си за вреди /с главницата/. След като разполага с право на преценка, той не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение, заради направения от него избор. Няма основание така посочените еднородни случаи /на самостоятелно заявена претенция за обезщетение за забава за заплащане на вреди от незаконен акт на правозащитен орган и на предявена претенция, но заедно с тази за вреди от незаконен акт на правозащитен орган/ да се третират по различен начин. Изложеното налага отмяна на постановения акт, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

6