Определение № 7028 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3969/2025 г.

ВАСТрето отделение24.06.2026 г.докладчик Пламен Петрунов

Диспозитив

ОТМЕНЯ определението си от 09.02.2026 г. с което е обявил, че ще се произнесе с решение. ОБЕЗСИЛВА решение № 8772 от 16.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1146/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта му, с която Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ ЕИК 000697179 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Брюксел“ № 1, Министерството на транспорта и съобщенията с адрес гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 9 и Министерството на отбраната с адрес гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3 са осъдени солидарно с Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ с адрес гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 6 да заплатят на „Агрипланет“ ООД, ЕИК 115890295 със седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул. „Шейново“ № 6, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от общо на 1 140 352,98 лева, от които 667 472,29 лева – претърпяни вреди и 472 880,69 лева – пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковете до окончателното й изплащане, както и в частта, с която Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на отбраната са осъдени солидарно с Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ да заплатят на „Агрипланет“ ООД, ЕИК 115890295 сумата от 10 355,43 лева, която представлява сторените по делото разноски съразмерно на уважената част на предявените искове. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3969/2025 г. по описа на Върховния административен съд по касационните жалби на Министерство на транспорта и съобщенията, „Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ и „Министерство на отбраната“ срещу решение № 8772 от 16.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1146/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив поради заявен пред касационната инстанция отказ от предявените срещу тях искове. ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 1969 от 28.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1146/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Определението за прекратяване на производството подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховен административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ Особено мнение на съдия Искра Александрова: Не съм съгласна с определението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която се обезсилва първоинстанционното решение по отношение на една част от ответниците и се прекратява съдебното производство по отношение на тях. Считам, че не е налице основание за обезсилване на решението на първоинстанционния съд само спрямо посочените ответници в молбата на ищеца и прекратяване на съдебното производство в тази част. Ищецът не се е отказал валидно от предявения иск, тъй като не е направил изявление в този смисъл спрямо всички, сочени от него като солидарно отговорни ответници. Държавата отговаря за причинените вреди съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България. Член 1 ЗОДОВ определя държавата като длъжник по материалното правоотношение. Тоест, държавата дължи обезщетението. Отговорността й не се влияе от това, чрез кой /кои свои органи тя е причинила увреждането. Последното е от значение единствено за определянето на държавния / държавните органи, легитимиран/легитимирани да я представляват като процесуален субституент в процеса. Именно, чрез тях държавата участва в съдебни производства за обезщетение за вреди по ЗОДОВ. Като процесуален субституент, законодателят определя органът, от чийто незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ). В конкретния случай, ищецът е предявил иска си срещу няколко държавни органи с искане за солидарното им осъждане за причинените му вреди. С процесуалното си изявление, обективирано в молбата от 05.05.26 г. ищецът не десезира съда със спора. Правното твърдение на ищеца, обективирано в молбата му не е, че за сочените от него имуществени вреди държавата не следва да носи отговорност, а напротив, че тя следва да отговаря, но за нарушението, извършено единствено и само от Изпълнителна Агенция "Борба с градушките". Това изявление на ищеца по своята правна природа е изменение на предявения иск, а не отказ от иска. Страната и петитума са белези, индивидуализираще иска, а в конкретния случай точно тези белези се иска да бъдат изменени - на страната на ответника да е само Агенция "Борба с градушките", както и осъждането да не е солидарно, а само на агенцията. Искът е разгледан и уважен от съда при условията на солидарност. Първоначално предявеният иск е за солидарното осъждане на процесуалните субституенти на държавата, конституирани по делото, тъй като вредата се претендира да е причинена от незаконни действия или бездействия на повече държавни органи. С отказа от иска си ищецът практически променя страна по делото - от няколко ответника остава само един, както и петитума на иска си, като вече не иска солидарно осъждане, а осъждане единствено и само на ответника спрямо когото запазва иска си. Тоест, правните последици при уважаване на молбата на ищеца са, че съдът е сезиран с един различен от първоначално предявения иск. С оглед именно на тези правни последици, считам, че сме изправени пред искане за изменение на иска. Не е налице хипотезата на чл. 233 ГПК. Изправени сме пред хипотезата на чл. 214, ал. 1, изречение второ ГПК. Изменението на иска е ограничено със срок, който в конкретния случай е пропуснат. По тези съображения, считам, че молбата на ищеца от 05.05.26 г. следва да се остави без разглеждане като недопустима. Касационният съдебен състав следва да разгледа по същество касационните жалби и се произнесе по валидността, допустимостта и правилността на решението изцяло, независимо че Изпълнителна Агенция "Борба с градушките" не е касатор в настоящото производство. Налице е константна съдебна практика на Върховния касационен съд, че в производствата по ЗОДОВ касационната жалба на някой или някои от процесуалните субституенти на държавата поставя във висящност пред касационната инстанция, решението на предходната съдебна инстанция, както по отношение на обжалвалите другари, така и по отношение на необжалвалите (Решение № 365 от 11.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5376/14 г.; Решение № 1062 от 14.11.2017г. на ВКС по гр.д. № 2034/17 г.; Решение № 157 от 21.12.2018 г. на ВКС по гр.д. № 4776/17 г.; Решение № 79 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр.д. № 2034/17 г.). Мотивирала особеното мнение:........................... съдия Искра Александрова

Мотиви

Производството по делото е образувано по касационните жалби на Министерство на транспорта и съобщенията, Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ и „Министерство на отбраната“ срещу решение № 8772 от 16.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1146/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, и частна жалба на „Агрипланет“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Раковски срещу разпореждане № 1969 от 28.02.2025 г., постановено по същото дело. С определение от 9.02.2026 г. съдът е обявил, че ще се произнесе с решение след съвещание. С молба, постъпила в съда на 05.05.2026 г. касационният жалбоподател „Агрипланет“ ЕООД чрез адвокат Маринов заявява, че на основание чл. 233 ГПК се отказва от предявените срещу „Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на отбраната искове и желае производството по делото да бъде прекратено спрямо тях. Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. В случая е направен отказ от предявено спорно право с писмена молба от пълномощник с представителна власт, съгласно представено по делото пълномощно. Съгласие на ответника не е необходимо. Постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение следва да се обезсили в частта му по която е направен отказ от предявените искове, а производството по делото да се прекрати, като образувано по касационни жалби на лица, спрямо които е направен отказ от иска. Частната жалба на „Агрипланет“ ЕООД срещу разпореждане № 1969 от 28.02.2025 г. е подадена в срок и е допустима. С обжалваното разпореждане съдът е оставил без уважение искането на „Агрипланет“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист срещу Изпълнителна агенция „Борба срещу градушките“ – София за присъдените суми с постановеното по делото решение № 8772 от 16.10.2024 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че постановеното по делото решение е обжалвано от останалите страни в производството (касационни жалбоподатели в настоящето) и естеството на спорното правоотношение изисква то да бъде еднакво спрямо всички страни в производството, каквито са ответниците в хипотезата на необходимо другарство. Приел е също възможността решението да бъде изменено от касационната инстанция и спрямо необжалвалия другар, съответно да извърши преценка за неговата валидност и допустимост в цялост. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за неправилно приложение на закона при постановяването му. С постановеното по делото решение Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на отбраната са осъдени солидарно да заплатят на „Агрипланет“ ООД обезщетение за претърпени имуществени вреди – претърпяни вреди и пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковете до окончателното й изплащане, по предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Производството по настоящото дело е образувано по касационните жалби на Министерство на транспорта и съобщенията, „Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ и „Министерство на отбраната“. Касационната жалба на Изпълнителна агенция „Борба срещу градушките“ – София срещу това решение е върната от съда с влязло в сила разпореждане като просрочена. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за неправилност на разпореждането като постановено при нарушение на закона. Отговорността по чл. 7 от Конституцията на Република България, чл. 1, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ е на държавата, но съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ се реализира срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2 ал. 1 от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, при съобразяване и на изискванията на чл. 205 АПК. Когато искът е предявен срещу няколко ответници, както е в случая, те отговарят солидарно. Отговорността им е като процесуални субституенти на носителя на задължението – държавата, съответно с решението по предявените искове по чл. 1 ЗОДОВ в случая е постановено солидарно осъждане на всички ответници спрямо приетото за дължимо се обезщетение. Съдът не може с разпореждането си в производството по издаване на изпълнителен лист да дерогира въведената от закона и постановена с решението по делото солидарна отговорност, определяйки с него такава само за един от ответниците по делото. Отделно от това, както правилно е прието в обжалваното разпореждане, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно за валидността и допустимостта на съдебното решение. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 233, чл. 253 и чл. 407 ГПК, във вр. с чл.144 от АПК Върховният административен съд, трето отделение

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби