Определение № 215 от 23.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 302/2024 г.

Производството е образувано по чл. 43, т. 1 от НПК по искане на Софийски градски съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото, намери следното: Пред Софийски градски съд е било образувано н.о.х.д. № 3042/2022г. по внесен обвинителен акт, както следва: срещу Е. Л. с обвинения за престъпления по чл.321, ал.3, вр. ал.1 от НК, по чл.234, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, по чл.234, ал.3, вр.ал.2 от НК, по 234, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по 354а, ал.3 от НК, по чл.339 от НК, по чл.253, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, по 234, ал.4, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.234, ал.4, вр.чл.20, ал.2 от НК; И. Л. за престъпления по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, чл.234, ал.3, вр. ал.2 от НК, по 234, ал.4, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.234, ал.4, вр.чл.20, ал.2 от НК; К. Т. за престъпления по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, чл.234, ал.2 от НК; М. К. за престъпления по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.4, вр. чл.20, ал.2 от НК; С. Б. чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, чл.234, ал.3, вр. ал.2 от НК; Т. Т. за престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, чл.234, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; Д. К. за престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.339, ал.1 от НК; В. Д. по чл. 321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, чл.234, ал.3, вр. ал.2 от НК; В. Д. по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.3, вр. ал.2 от НК; А. А. чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК, чл.234, ал.3 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК и по чл.234, ал.4, вр. чл.20, ал.2 от НК. С разпореждане № 845 от 26.03.2024 г., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за промяна на местната подсъдност на основание чл. 43, т. 1 от НПК. Констатирал е, че делото му е подсъдно съгласно правилото на чл. 36, ал. 3 от НПК, но въпреки това е приел, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 1 от НПК, тъй като „почти“ 60 от общо 130 свидетели са с адреси за призоваване в [населено място] и съдебния район на ОС-Русе(четирима), както и двама от подсъдимите също са с адрес в [населено място]. Искането за промяна на подсъдността е неоснователно. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК предвижда възможност за промяна на местната подсъдност и разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд, когато много от обвиняемите или свидетелите живеят в района на другия съд. Правилно съдията-докладчик от СГС е приел, че съгласно правилата на чл. 36, ал. 3 от НПК е местно компетентен да разгледа и реши делото, тъй като обвиненията срещу подсъдимите са за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, а досъдебното производство е довършено в района на Софийски градски съд. Съгласно списъка за призоваване към приложението на обвинителния акт, обвиняемите лица са десет, а свидетелите сто и тридесет. Местоживеенето на свидетелите по съдебни райони, е както следва: 59 в района на Окръжен съд Русе, 35 на ОС – Благоевград, 13 на СГС, 11 на Окръжен съд – Сливен, 4 в ОС – Пловдив, 2 в ОС – Разград, 2 в ОС-Стара Загора и по един в ОС- Смолян, ОС –Бургас, ОС- Велико Търново и един в Германия. Двама от подсъдимите живеят в района на ОС – Русе, седем имат местоживеене в района на ОС – Благоевград и един в ОС - Сливен. Местоживеенето на вещите лица е без значение при преценка на предпоставките по чл.43, т.1 от НПК. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за промяна на местната подсъдност. От общия брой на обвиняемите и свидетелите, който е 140 – 61 (шестдесет и един) живеят в района на ОС – Русе, което не се явява преобладаваща част. Съществено значение в случая има обстоятелството, че останалите 79(седемдесет и девет) свидетели и обвиняеми лица имат местоживеене в девет различни съдебни района, намиращи се в различни териториални части на страната. При тези данни целта на предвидената в разпоредбата на чл.43, ал.1 от НПК възможност за промяна на подсъдността, а именно процесуална икономия и разглеждане на делото в разумни срокове, както и минимални затруднения при пътуванията и разходи на средства за свидетелите, не може да бъде обезпечена. Ето защо, искането на СГС следва да бъде оставено без уважение, а делото върнато на същия съд по компетентност. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,