Определение № 9572 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9586/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Д. Б. против разпореждане № 24128/16.06.2026 г., постановено по адм.д. 3933/2025 г. по описа на Административен съд–София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е нищожно, постановено при конфликт на интереси и непредставляващо явен акт на правосъден и административен произвол. Излага съображения, че не са съобразени представените от него доказателства за подаване на касационната му жалба в срок и е „узаконена документна измама“, както и позоваването при изчисляването на сроковете на дати, които все още не са настъпили. Представя множество доказателства в подкрепа на твърденията си и иска отмяна на обжалваното разпореждане и отвод на съдията докладчик от първата инстанция. Не претендира разноски. Ответникът, редовно уведомен за настоящото производство не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното разпореждане № 24128/16.06.2026 г., постановено по адм.д. 3933/2026 г. по описа на АССГ е върната касационната жалба на П. Д. Б. срещу решение № 34427/21.10.2025 г., постановено по адм.д. 3933/2025 г. по описа на АССГ. Административният съд е приел, че по делото няма подадена в срок касационна жалба и са налице предпоставките на чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК. Така постановеното разпореждане е неправилно. Напълно необосновано и в противоречие с данните по делото (л. 95) АССГ е приел, че на 27.01.2025 г. П. Б. е уведомен за постановеното на 21.10.2025 г. решение. В мотивите на обжалваното разпореждане се съдържат и две различни дати (10.11.2025 г. и 10.11.2026 г.), на които според първата инстанция изтича срокът за обжалване на съдебното решение. Дори да се приеме, че тези неточности са резултат от допуснати технически грешки, при формиране на правния извод, че по делото не е налице подадена в срок касационна жалба, АССГ въобще не е обсъдил представените писмени доказателства за подадена по електронен път на 28.10.2025 г. (л. 112 -114), доклада на системния администратор на АССГ (л. 115) и не се е произнесъл по направените доказателствени искания от 31.03.2026 г. (л. 103-104). При тези противоречиви фактически установявания на първата инстанция, направени без да са обсъдени и събрани всички относими доказателства, настоящата инстанция не е в положение да осъществи проверка за правилното приложение на закона (чл. 220 от АПК). По изложените съображения атакуваното разпореждане трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АССГ за извършване на повторна преценка относно допустимостта на касационната жалба на П. Б. след събиране и анализ на всички относими доказателства за установяване на подаването й. Искането на частният жалбоподател за отвод на съдията докладчик по адм.д. 3933/2025 г. по описа на АССГ не е от компетентността на настоящата инстанция и по него следва да се произнесе съдията, чийто отвод е поискан. При този изход на спора и липса на претенции разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение