Определение № 3711 от 07.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2726/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. С. И., действаща чрез своя процесуален представител адвокат Р. М. М., против определение № 7712 от 02.04.2026 г., постановено по въззивно гр. дело № 1760/2025 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата й с вх. № 28771/02.03.2025 г. за изменение на решение № 86/08.01.2026 г. по в. гр. д. № 1760/2025 г. по описа на СГС в частта за разноските. Жалбоподателката счита, че постановеното определение е неправилно поради обстоятелството, че едва в о.с.з., проведено на 02.06.2025 г., въззиваемата страна се е представлявала от упълномощен адвокат; до този момент се е представлявала от юрисконсулт; представеният в това заседание договор за правна защита и съдействие и списък на разноските не са й предоставени, съответно не й е дадена възможност да изрази становище по тях; тя като въззивник е бил уведомена за представения договор за правна защита и съдействие с постановеното решение, като своевременно и в срока по чл. 248 ГПК е поискала изменение на решението в частта за разноските. Поддържа становище, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е релевирано своевременно във въззивната инстанция чрез подадената молба по чл. 248 ГПК и е следвало да бъде разгледано от въззивния съд по същество. Моли за отмяна на определението като бъдат намалени присъдените в нейна тежест разноски, направени от ответната страна във въззивното производство, за заплатено адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Постъпил е отговор от МБАЛ „Лозенец“ ЕАД със становище за неоснователност на частната жалба. Позовава се на съдебна практика на ВКС относно въпроса кой е крайният момент, към който следва да се направи възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Към частната жалба, без да е било необходимо, но в резултат на указанията на съда, е приложено изложение за допускане на определението на касационен контрол. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящото производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по чл. 274, ал. 3 ГПК и частната жалба подлежи на разглеждане по същество. По фактите настоящата касационна инстанция съобрази следното: С въззивно решение № 86 от 08.01.2026 г. по в. гр. д. № 1760/2025 г. по описа на СГС съдът е потвърдил решение на СРС в обжалваната му пред него част и с оглед обстоятелството, че е приел въззивната жалба за неоснователна, е осъдил частната жалбоподателка Н. С. И. да заплати на насрещната страна МБАЛ „Лозенец“ ЕАД сумата от 3 500 лева, представляща заплатено от болницата адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. На 02.03.2026 година жалбоподателката чрез своя адвокат депозира молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение, излагайки съображения, че присъденото в полза на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД адвокатско възнаграждение е прекомерно и моли за неговото намаляване. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 7712 от 02.04.2026 г., постановено по въззивно гр. дело № 1760/2025 г. по описа на СГС, съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК по съображения, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено своевременно – до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, поради което не следва да се обсъжда по същество въпросът дали присъдената сума от 3 500 лева е прекомерна или не. За да се произнесе по настоящата частна жалба, касационната инстанция съобрази следното: Видно от въззивното дело, образувано по жалба на наследодателката на Н. С. И., чрез адвокат Р. М. М., СГС е насрочил открито съдебно заседание на 02.06.2025 г., като за него страните са били редовно призовани. На 02.06.2025 г. адвокат М. е подал молба вх. № 65957 с изразено становище за даване ход на делото в негово отсъствие; заявил е, че поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на обжалваното решение с уважаване на исковата претенция; претендирал е разноски. Други изявления в молбата не са направени. В проведеното на 02.06.2025 г. открито съдебно заседание ответникът по въззивната жалба е бил представляван от адвокат, който е представил договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Направил е искане за присъждане на направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. С решението си СГС е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение и е присъдил на ответника по въззивната жалба разноски в размер на 3 500 лв. В срока за касационно обжалване адвокат М. е подал молба по чл. 248 ГПК, с която е направено и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение от 3 500 лв. Въз основа на изложеното, настоящият съд счита частната жалба, с която е сезиран, за неоснователна. Съображенията му за това са следните: Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност, по искане на насрещната страна, да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок съгласно т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се правят исканията за присъждане на разноски. Когато по делото има открити съдебни заседания и страната, която се позовава на чл. 78, ал. 5 ГПК, е редовно призована за тях, тя следва да заяви възражението си за прекомерност срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява преклудирано (в този смисъл: определение № 135/18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г. на ВКС, І т. о.; определение № 4385 от 19.12.2022 г. по гр. д. № 4667/2022 г. на ВКС, I г. о.). Без значение е дали въпросната страна се е явила, респ. е изпратила процесуален представител в проведените открити съдебни заседания. Предвид изложеното, атакуваното определение на СГС се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,