Определение № 8469 от 13.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7998/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. Р. Р., И. В. Е. и С. Р. М., чрез пълномощник адв. С. Овчаров, против определение № 21380 от 20.06.2025г., постановено по адм. дело № 6445/2025г. по описа на Административен съд София-град. С това определение е отхвърлена жалбата на посочените лица срещу решение № 5/06.06.2025 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София, с което е допуснато предварително изпълнение на решение по оценка на въздействието върху околната среда № СО-01-01/2025г. от 05.06.2025 г., постановено от същия орган. По подробно наведени доводи за неправилност на определението поради неправилно тълкуване на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се претендира отмяната му. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от настоящите частни жалбоподатели, против решение № 5/06.06.2025 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София, с което е допуснато предварително изпълнение на решение по оценка на въздействието върху околната среда № СО-01-01/2025г. от 05.06.2025 г., постановено от същия орган. С посоченото решение, по искане вх. № 7677-12273/02.06.2025г., подадено от „ИНМАТ“ ЕООД, е допуснато предварително изпълнение на решение по оценка на въздействието върху околната среда № СО-01-01/2025 г. на директора на РИОСВ - София, постановено на 05.06.2025 г., с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за „Добив на подземни богатства - строителни материали от находище „Било“, участък „Било-север“ и участък „Било-юг“, включени в концесионен контур 1 (118,1 дка) и концесионен контур 2 (22,2 дка), разположено в землищата на [населено място] и [населено място], община Перник, с възложител „ИНМАТ“ ЕООД, след внасяне на парична гаранция в размер на 100 000 лева по банков път по сметка на РИОСВ-София. С обжалваното определение първоинстанционният съд в производство по чл. 60, ал. 5 АПК е отхвърлил жалбата на А. Р. Р., И. В. Е. и С. Р. М. срещу решение № 5/06.06.2025 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София, издадено на основание чл. 60, ал. 3 във вр. с ал. 1 АПК. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК са изброени случаите, при които в административния акт може да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение, като в тежест на органа е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените хипотези. Приел е, че обжалваното решение, обективиращо разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, коректно е мотивирано с наличие на хипотеза от визираните в чл. 60, ал. 1 АПК, а именно да се защитят особено важни обществени интереси. В тази връзка е посочено, че осъществяването на инвестиционното предложение е необходимо с оглед осигуряването на строителни материали за обекти с национално, регионално и общинско значение, което безспорно е от важен обществен интерес. Споделена е преценката на органа, че обжалването на решението по ОВОС може сериозно да забави влизането му в сила, а оттам и навременното изпълнение на инвестиционното предложение, което ще доведе до трудно поправими вреди за възложителя. Според решаващия съд в жалбата не се твърди, а и няма доказателства землищата на населените места, в които попада находището, да са защитена зона, част от европейската екологична мрежа Натура 2000. За неоснователни са счетени и доводите във връзка със създаването на опасност за движението по АМ Струма при извозване на добитите инертни материали, тъй като от една страна това е съобразено и изследвано в доклада за ОВОС, а от друга - спазването на правилата за движение по пътищата е въпрос на контрол от страна на компетентните органи. Наред с това е отбелязано, че по делото е налице авизо за издадено преводно нареждане, видно от което от възложителя е внесена определената с решение № 5/06.06.2025 г. парична гаранция в размер на 100 000 лева. Обжалваното определение е неправилно. За да бъде допуснато предварително изпълнение на административен акт, каквото е решението по оценка на въздействието върху околната среда № СО-01-01/2025 г. от 05.06.2025 г., издадено от директора на РИОСВ София, следва органът да извърши преценка за наличие на някоя от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, а именно, че това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, като тази преценка следва да бъде изложена в акта му мотивирано с оглед разпоредбата на ал. 2 на цитирания законов текст. В тежест на административния орган е да обоснове наличието на една или няколко от лимитативно изброените в разпоредбата предпоставки, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт. В случая в обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 5/06.06.2025г. на директора на РИОСВ София такава преценка липсва. На практика мотивите на органа за допускане на предварително изпълнение възпроизвеждат твърденията в искането на дружеството, чието инвестиционно предложение е одобрено. Следва да се отбележи, че в самото искане се съдържат редица декларативни изявления, за които не са представени каквито и да било доказателства. Така например, както органът, така и решаващият състав на АССГ, безкритично са възприели твърдението на „ИНМАТ“ ЕООД за защита на особено важни обществени интереси, тъй като „при осъществяване на добива от находище „Било“, чрез своите търговски взаимоотношения, дружеството ще осигури строителни материали за обекти с национално, регионално и общинско значение“ - посочени са три пътни участъка, като е отбелязано, че модернизацията и реконструкцията на пътищата от републиканската и общинската пътни мрежи ще спомогне за пътната безопасност, живота и здравето на хората. Нито към искането на възложителя, нито по преписката обаче са представени каквито и да било доказателства /напр. договори за доставка на инертни материали към трети лица/, които да свързват използването на добитите инертни материали за модернизация и реконструкция на пътища от републиканската и общинската пътна мрежа, включително посочените – „Модернизация на Път І-1 (Е79, който е част от Европейски път Е79), пътен възел „Макреш-Ружинци“ от км 33+400 до км 47+000“ и от км 47+000 до км 58+128,47, Подобект: Участък 2 – Път І-1 „п.в. Бела – Ружинци“ от км 47+000 (километраж по проект) до км 58+128,47 (километраж по проект)“; „Реконструкция на общински път PER2134 от път ІІІ-627 /[населено място] – Радомир/ до [населено място] – [населено място] /ІІІ-6041/ от км 0+00 до км 9+200“; „Реконструкция на общински път PER2127 /ІІІ-604, Бобораци – Жедна/Негованци-/І-6/ от км 0+000 до км 5+400“. С оглед на което изцяло необоснована се явява преценката на първоинстанционния съд, че допуснатото предварително изпълнение е мотивирано с цел защита на особено важни обществени интереси, свързани с пътната безопасност, живота и здравето на хората. Също така в искането за допускане на предварително изпълнение се твърди настъпването на значителни материално-финансови вреди за „ИНМАТ“ ЕООД, които представляват особено важен интерес, а именно, че за извършване на дейностите по бъдещата концесия на находище „Било“ дружеството е закупило скъпо струваща техника – специален тежкотоварен автомобил „Мерцедес“ – 8 броя; верижен багер „Хюндай“ – 2 броя; челен товарач – 1 брой. Към искането не са представени доказателства за закупуването на посочената техника, нито е аргументирано в какво се изразяват значителните имуществени вреди от закъснението на изпълнението. Следва да се подчертае, че се касае за две отделни хипотези на чл. 60, ал. 1 АПК – ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В случая в оспореното разпореждане декларативно са изброени различни хипотези на чл. 60, ал. 1 АПК, без надлежна мотивировка за наличието на която и да било от тях. От една страна е посочено, че нереализирането на търговските взаимоотношения на „ИНМАТ“ ЕООД с неговите съконтрахенти би довело до значителна или трудно поправима вреда за дружеството, а от друга – че обжалването на решението по ОВОС може сериозно да затрудни неговото изпълнение във времеви аспект, от което пък ще последват значителни имуществени вреди за „ИНМАТ“ ЕООД, представляващи особено важен интерес. Както се каза, в случая са преповторени твърденията в искането на дружеството, чието инвестиционно предложение е одобрено, но липсват изложени конкретни констатации как с допуснатото предварително изпълнение ще се защитят особено важни обществени интереси, липсва собствена и адекватна преценка на твърдените значителни и трудно поправими вреди, които ще настъпят от закъснението на изпълнението, и в какво се изразява особено важния интерес на страната. Не са представи конкретни и относими доказателства за поисканото от страната предварително изпълнение. Конкретно по отношение на последната предпоставка, посочена от органа като основание за допускане на предварителното изпълнение, а именно по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, следва да се отбележи, че независимо че издаването на процесното решение е по искане на инвеститора, административният орган е длъжен да изложи мотиви какъв е особено важният интерес и защо неговата защита налага допускане на предварително изпълнение на акта. Такива мотиви в решението липсват. Както бе посочено по-горе, органът дословно е възприел доводите на дружеството без излагане на собствени съображения. При липсата на представени доказателства, които да бъдат анализирани в контекста на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, следва да се приеме, че органът не е извършил дължимата преценка дали са налице основания за допускане на предварително изпълнение, поради което и постановеното от него разпореждане е издадено в нарушение на чл. 60, ал. 2 АПК. От представената административна преписка не се установява наличие на доказателства в подкрепа на изложените от органа мотиви, като липсват и твърдения за представени такива пред органа. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че като е отхвърлил жалбата на посочените лица, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отменено оспореното решение на директора на РИОСВ София. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение