Решение № 6553 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1686/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Бен Хън Агро“ ООД с управител В. Г. П. чрез процесуален представител, срещу решение № 1364 от 18.12.2025 г., постановено по административно дело № 207/2025 г. от Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г., с изх. № 02-050-2600/839/02.06.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (УП) в частта, с която не са оторизирани сумите в размер на 300 600,06 лв. и 12 051,82 лв. по Еко схема за намаляване на пестициди и е осъдено да заплати на ДФЗ деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на закона и е необосновано се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, като претендира и заплащане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в представено от процесуален представител писмено становище оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбодателя. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че административен акт в оспорената му пред него част е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. Предмет на оспорване пред АС Видин е посоченото УП, с което съгласно Таблица 1:оторизирана сума(в лева) ДФЗ при искани суми по интервенция Еко НИП, съответно в размер на 300600,06 лв. за обработваеми площи и на 12051,82 лв. за трайни насаждения ДФЗ извършва намаление в пълния им заявен размер, като е посочил в обясненията към колона 3, че са отчетени намаления на субсидията в резултат на извършени проверки, съгласно чл. 70, административни санкции, съгласно чл. 76 ЗПЗП, намаления, съгласно чл. чл. 82, 83 и 88, т. 1, 4-8 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба №3/2023 г.) и намаления, съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд приема за установено, че „Бен Хън Агро“ ООД (дружеството) е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДРЗПЗП), съответно по чл. 3, ал.1, § 1 от Регламент (ЕС) 2021/2115, определящ го като физическо или юридическо лице или група физически или юридически лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определен в член 52 от Договора за Европейския съюз във връзка с членове 349 и 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и които осъществяват селскостопанска дейност, определена от държавите членки в съответствие с член 4, параграф 2 от същия регламент. Същият подава общо заявление за подпомагане за кампания 2023 г. на 02.05.2023 г., а на 21.07.2023 г. подава заявление за подпомагане по различни интервенции, включително по Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко – НИП). Прието е също, че в таблица 19.2 са посочени използваните продукти за растителна защита (ПРЗ) по Еко НИП и оттам е видно, че всички посочени продукти са подходящи за Практика 1, но не и за Практика 2, както и, че четирите посочени препарата не са подходящи за Практика 1 не са подходящи и за Практика 2, както и, че четирите процесни препарата не са подходящи и за Практика 1. От обясненията към колона 7 на таблицата се установява, че използването на препарат, подходящ за Практика 1, го прави неподходящ за практика 2, а стопанството на кандидата става недопустимо за подпомагане. Проследява се, че ПРЗ „Луна Експирианс“, „Орвего“, „Пергадо Ф 45 ВГ“ и „Пропулс 250 СЕ“ са неподходящи даже и за практика 1. Таблица 19,3 е за неспазените условия за допустимост на интервенцията, а от обясненията към всяка от колоните, заедно с препращането към Таблица 19-2 е достигнат извода, че ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 88, т. 7 от Наредба 3/2023 – т.е. в случая изобщо не се обсъжда санкция, а намаляване/отказване на плащането. Направен е извод, че дружеството е кандидатствало по еко схема, която не е базирана площ, а предвижда финансиране на цялото стопанство или само на част от него срещу доброволно поет ангажимент за благоприятни за почвата практики на ограничаване ползването на пестициди или част от него, но в случая при използването на препарати от първа професионална категория, при което практика, при която не спазена тази забрана по националното законодателство не може да бъде подпомагана под формата на директни плащания. Изложените мотиви са базирани на непълен анализа на доказателствата, като са обсъждани приложими и неприложими за конкретния случай правни норми и не е извършена дължимата преценка на правилността на приложените от издателя на акта, посочени в УП. Не е извършена в пълнота дължимата проверка по чл. 168, ал.1 АПК относно всички отменителни основания което закономерно е довело до неправилност на решението. Не е спорно между страните, че предмета на спора е частта от УП, в която с отказано плащане на цялата заявена за подпомагане от земеделския стопанин сума по интервенция Еко НИП за обработваема земя и за трайни насаждения. Обсъжданите от първоинстанционния съд правни норми, касаят общата уредба на основното подпомагане за устойчивост на доходите и тези, касаещи схемите за климата, опазване на околната среда и хуманното отношение към животните от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (Регламент 2021/2115; Регламента), но посочените уреждат общи правила, не са приложени от органа при издаване на акта при постановяване на обжалвания отказ и следователно са неприложими в случая. От представената административна преписка се установява, че „Бен Хън Агро“ ООД за кампания 2023 подава Общо заявление за подпомагане, в което в Таблица на използваните парцели 2023 г. са посочени с подробно описание 159 парцела, като в таблица Еко схеми 2023 г. са посочени 153 парцела, заявени за подпомагане по еко схеми - Еко ЗВПП и Еко НИП. В таблица 19.3: „Таблица с неспазени ЗИУ 7, ЗИУ 8 и условията за допустимост по интервенцията“ за Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко НИП) органът е посочил, че в СЕУ са заредени данни – декларация и опис по образец на разходооправдателни документи, съгласно чл. 46 от Наредба № 3/2023 г.; декларация и опис образец на тези документи; установил е съответствие между данните, отразени в тях; както и че е спазено изискването да не се използва ПРЗ – тотален хербицид или съдържащ глифозат, но не е спазено изискването да са използвани ПРЗ, подходящи за Практика 1. От съдържанието на таблица 19.4: „Площи с констатирани несъответствия по Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко НИП) ОЗ“ (л. 52 -58), част от обжалваното пред АС Видин УП, се установява, че органът е констатирал, че върху 30 парцела, посочени в таблица Еко схеми 2023 г. за подпомагане по Еко НИП, при извършена проверка на място (ПнМ), за която земеделският стопанин е уведомен в профила му в СЕУ, не е посочена установена площ (колона 6), като в обясненията към същата е посочено, че на основание чл. 88, т.8 от Наредба № 3/2023 г. ДФЗ намалява размера на плащането или отказва плащане и в случаите по Глава пета, раздел VІ ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл. 1, ал. 2, когато заявените за подпомагане площи са оценени като неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане при проверките, извършени по чл. 70 ЗПЗП. В таблица 19.5: „Площи с констатирани несъответствия по Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП),ТН“ (л. 58-61)– са посочени още пет парцела, за които са направени аналогични констатации. Посочените 35 парцела, за които при извършените проверки по реда на чл. 70 ЗПЗП проверка на представените от земеделския стопанин документи фигурират в заявлението за подпомагане по Еко НИП. В Таблица 19.7- „Обработваеми земи: Размер на финансово подпомагане по Еко схема за намаляване използване на пестициди (Еко – НИП) за обработваема земя (ОЗ)“ на ред 31 е посочена санкционирана площ за неспазване та условията за допустимост по интервенцията 2938,86 ха, която площ е равна на площта, валидна за изчисление на субсидията – ред 27, а на ред 32 е посочена сума в размер на 300175,16 лв. санкция за неспазени условия за допустимост на интервенцията за обработваеми площи В Таблица 19.8 – „трайни насаждения: Размер на финансово подпомагане по Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко НИП) за трайни насаждения (ТН)“ на ред 31 е посочена санкционирана площ за неспазване на условията за допустимост 61,93 ха, а на ред 32 е посочена сума в размер на 11964,88 лв. – санкционирана сума поради неспазване на условията за допустимост на интервенцията. Така посочените в тези таблици парцели, с констатирани несъответствие по Еко НИП, в УП са били заявени за подпомагане по посочената интервенция. Не е спорен и установения по делото факт, че земеделският стопанин е използвал, съобразно отразеното от него в Дневник за проведените растително защитни мероприятия и торене за 2023 г., приложен към делото, препарати за растителна защита (ПРЗ) върху „Луна Експирианс“, „Орвего“, „Пергадо Ф 45 ВГ“ и „Пропулс 250 СЕ“, които към момента на използването им са били от първа професионална категория. Покупката им е удостоверена с приложени фактури. Не е спорен и фактът, че препаратите „Пропулс 250 СE“ и „Луна Експирианс“ са с променена професионална категория – от първа на втора, първият със заповед № РД11-1443/03.06.2024 г., а вторият със заповед № РД11-1406/31.05.2024 г. на Изпълнителния директор на Българската агенция за безопасност на храните – т.е. в годината, следваща придобиването и използването им върху парцелите, а на останалите посочени по-горе придобити и използвани препарати категорията им – първа професионална група не е променяна. Между страните не са спорни посочените факти, а и констатациите на органа са базирани изцяло на отразените в СЕУ от жалбодателя фактури и извършени дейности в съответния дневник. По делото е приета, неоспорена експертиза, от която се установява фактът на използване на посочените препарати, също на част от площите – факт, който не се оспорва от страните, но съдът не е извършил елементарна съпоставка на отразеното в посочените таблици на процесното УП и установеното от вещото лице, като например, че органът приема, че са недопустими пет парцела с трайни насаждения, а вещото сочи 35 такива; установените от органа като недопустими са 30 парцела обработваеми земи, а вещото лице сочи 10 парцела с рапица, третирани с ПРЗ от първа професионална група. Предвид така установеното настоящият състав намира, че АС Видин неправилно приема, че плащането по Еко-НИП не е базирано на площ, тъй като това изрично е посочено в разпоредбата на чл. 16, § 2 от посочения Регламент като вид интервенция под формата на директно плащане, необвързано с производството. Допълнителен аргумент в тази насока е, че обвързаните с производство директни плащания са посочени изрично и конкретно в § 3 на цитирания текст и те са обвързаното с производството подпомагане на доходите и специално плащане за културата памук. Видовете интервенции под формата на директни плащания са уредени в Глава ІІ на Регламента, а конкретната уредба на необвързаните с производството директни плащания е дадена в Раздел 2, в четири подраздела, а именно Подраздел 1- Общи разпоредби; Подраздел 2 - Основно подпомагане на доходите за устойчивост; Подраздел 3 – Допълнително подпомагане на доходите и Подраздел 4 – Схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните. Следователно предвид систематичното място на чл. 31, в Подраздел 2 от Раздел 2 на Глава ІІ от Регламента няма съмнение, че плащането по Еко – НИП, като интервенция, свързана с действия за устойчиво и по-ограничено използване на пестицидите, по-специално на тези, които представляват риск за човешкото здраве или околната среда, посочена в чл. 31, § 4, б. „е“ от Регламента е от категорията необвързани с производството плащания. Същевременно правилно в обжалваното решение е прието, че Еко схемите се състоят в спазване на задължения за цялото или на част от стопанството, които се поемат доброволно от земеделските стопани и за чието извършване възниква правото на подпомагане. Този извод следва, както от разпоредбата на чл. 31, § 1, § 2, и § 5 б. „б“ от Регламента, предвиждащи, че Държавите членки създават и предоставят подпомагане за доброволните схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните (наричани по-нататък „екосхеми") съгласно условията, установени в настоящия член, и както е предвидено по-подробно в стратегическите им планове по ОСП и подпомагат съгласно настоящия член активните земеделски стопани или групите от активни земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност, като предоставят само плащания, покриващи задължения, които надхвърлят съответните минимални изисквания за използване на торове и на продукти за растителна защита. Същият извод следва и от разпоредбите на чл. 1, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба №3/2023 г.). Тези изисквания не променят факта, че посочената схема е от категорията необвързани с производството директни плащания. В Глава втора от посочената Наредба - „Условия и ред за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания и на преходна национална помощ“ са предвидени условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на еко схеми, конкретизирани в Раздел ІV със същото заглавие, като в чл. 37, ал.1, т. 4 е посочена като възможност за земеделските стопани да се включат и да получат подпомагане по еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко НИП). Като условие за това подпомагане в чл. 37, ал. 2, т. 3 от Наредба № 3/2023 г. е предвидено задължение на земеделските стопани през годината на кандидатстване да прилагат екологични практики по заявените за подпомагане еко схеми. Обстоятелството, че в цитираните разпоредби е предвидено кандидатите да прилагат екологичните практики по заявените еко схеми неправилно е възприето от първоинстанционния съд, като изключение от това, че интервенциите по тях са необвързани с производството плащания. Този извод е незаконосъобразен, тъй като безспорно, както се установи от анализа на приложимото в случая законодателство схемите за климата, опазването на околната среда и хуманното отношение животите и в частност, в конкретния случай схемата Еко НИП е необвързано с производството плащане, което е допустимо при спазване на поетата от земеделския стопанин екологична практика по заявената конкретна интервенция, част от такава схема. Наведените доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 2 и ал. 4 от Наредба № 3/2023 г., предвиждащи, че допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени екологично насочени земеделски практики - при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба, като плащането за тях е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал. 2 (да прилагат съответните земеделски практики и да отразяват всички операции по прилагане на ПРЗ в дневниците за съответната година) и е диференцирано според типовете земеползване - за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи са основателни. Съгласно нормата на чл. 22, § 1 от Регламент 2021/2115 - освен ако държавите членки не решат да предоставят основното подпомагане на доходите въз основа на правата на плащане, посочени в член 23, подпомагането се изплаща под формата на единна сума за хектар. Освен ако държавите членки не решат да предоставят основното подпомагане на доходите въз основа на правата на плащане, посочени в член 23, подпомагането се изплаща под формата на единна сума за хектар. Националната уредба е приела правилото, а не изключенията, като съгласно чл. 41, ал.4 от Наредба 3/2023 г. е предвидено плащането да е на хектар, допустима земеделска земя, за която е земеделските стопани са изпълнили две кумулативно дадени изисквания – да са спазили предвидените практики по еко схемите, за които са поели доброволен ангажимент и да отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Не е спорно между страните, че парцелите, за които не са спазени изискванията на чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредба 3/2023 от земеделския производител са конкретно установени и идентифицирани като площ и като тип земеползване, при което следва извод, че за останалите заявени за подпомагане по Еко НИП парцели липсват данни за неизпълнение на тези условия. Освен това няма спор по делото, че земеделският стопанин е изпълнил напълно второто изискване, като е отразил всички операции по прилагане на ПРЗ за проведените мероприятия и торене, като е качил същите в СЕУ, а изложените съображения в мотивите за неприемане на този факт от съда поради представяне на дневника пред съда на части не опровергават факта на изпълнение на това задължение, което не се оспорва от органа, а освен това са неотносими към предмета на спора. При така установеното, неправилно в обжалваното пред настоящия състав решение е прието, че отказът на ДФЗ да направи плащане изцяло по посочената схема, включително и за парцелите, за които не е установено неспазване на предвидените практики по Еко НИП е законосъобразен, тъй като в разпоредбата на чл. 88, т. 7 от Наредба 3 /2023 г., на която се е позовал органът, са предвидени две възможности в случаите, когато кандидатът за подпомагане не е спазил изискванията, определени в глава втора – да намали размера на плащането или да откаже същото и в случаите по глава пета, раздел VI от ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл. 1, ал. 2. Предвиденото в цитираната разпоредба е в корелация с разпоредбите на чл. 41, ал. 5 и ал. 4 от същата наредба, предвиждащи, че Размерът на помощта по еко схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1, като плащането по еко схемата Еко НИП е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал. 2 и е диференцирано според типовете земеползване. При това, доколкото за останалите парцели, липсват доказателства за неизпълнение неправилно земеделският стопанин е санкциониран за цялата заявена площ. С разпореждане № 717/27.06.2025 г. съдът формално е разпределил доказателствената тежест между страните, като на издателя на акта е указано, че е в негова тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Същевременно в решението е посочено, че недопустимо органът да установява за коя площ не са спазени задълженията по еко схемата и за коя – не, което противоречи на разпоредбата на чл. 170, ал.1 АПК. Освен това същият е и необоснован, тъй като от съдържанието на акта – Таблици 19.4. и 19.5 (л. 52-61) е видно, че органът подробно е описал приетите от него за недопустими парцели, като ги е разделил по вид земеползване. В тази насока по делото липсват доказателства за извършените проверка от ДФЗ по реда на Глава трета, Раздел първи от Наредба 3/2023 г. и по-конкретно за изпълнение на разпоредбата на чл. 61 от същата, при което наведеният довод за неправилност на решението е основателен. По делото се представени извлечения от СЕУ (л. 143 - 144), но от съдържанието на същата не може да бъде установено с категоричност посоеното "грешка от автоматични проверки" (1 запис) дали е по повод констациите за използване на ПРЗ или е по повод констатациите при проверката на заявлението. Посоченото води до извод и за постановяване на решението при допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в липсата на оценка на доказателствата поотделно и в съвкупност, при спазване на доказателствената тежест от страните. Освен това в решението липсва обсъждане за законосъобразност на изводите на органа, като съдът е намирал за необходимо да формира тази си преценка не съобразно приложените от административния орган норми, а въз основа на тези, които той е счел, че са относими, макар органът да не е се е позовал на тях. На следващо място при постановяване на решението съдът не е изпълнил задължението си да извърши дължимата проверка по чл. 168, ал.1 АПК, като не е извършил проверка за наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 3 и 5 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което бъде постановено ново, с което обжалваното УП бъде отменено като незаконосъобразно, а делото върнато на органа за ново произнасяне, при спазване на дадените в мотивите указания в 14-дневен срок. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 администрацията при органа издател на акта – ДФЗ следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбодател направените деловодни разноски в размер на 12449 евро, от които заплатени държавни такси в размер на 50 лв. за първоинстанционното производство (25,56 евро) и 1700 лв. за касационното (869,20 евро); 600 лв. (306,78 евро) хонорар на вещото лице; адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв.( 5112,92евро) за първоинстанционното производство и 6135,50 евро за касационното. Настоящият състав намира, че размерът на последното е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и отразява действително извършената адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение