Определение № 2714 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. П. Б., чрез адв. Т. Чобанова, против определение № 1045/09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 8308/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично посочени в закона. В конкретния случай с оспореното в настоящото производство определение съдът е отказал да отмени по реда на чл. 253 ГПК определение № 41479/11.12.2025 г., в частта относно отказа за освобождаване на ищеца Е. П. Б. от заплащането на държавна такса за образуване на делото. Посоченото определение не прегражда развитието на делото. Определенията по процедурни въпроси, свързани с движението на делото, които не слагат край на същото, не подлежат на самостоятелно обжалване и правилността им се проверява при обжалване на самото решение, поради което постановилият ги съд може сам да ги измени или отмени при изменение на обстоятелствата, при които са постановени, или при констатирана грешка или пропуск при постановяването им, съгласно чл.253 от ГПК. На самостоятелно обжалване с частна жалба подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и тези, които законът изрично сочи като обжалваеми. Обжалваемите определения не могат да бъдат отменяни от постановилия ги съд, а отмяната им е допустима само по реда на инстанционния контрол за законосъобразност при тяхното обжалване. Оспореното в настоящото производство определение е постановено в хода на висящото съдебно производство и законът не предвижда самостоятелно обжалване на това определение, независимо, че в него е посочено, че същото подлежи на обжалване. С оглед на изложеното, частната жалба се явява подадена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 АПК следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство следва да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,