Определение № 456 от 07.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1267/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Г. С. срещу определение № 124 от 20.01.2014г. по ч. т. дело № 62/2014г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу определение № 900 от 19.08.2013г. и определение от 16.10.2013г. в частта за връщане на държавната такса, двете по т. дело № 88/2013г. на Старозагорски окръжен съд, търговско отделение. С определение № 900 от 19.08.2013г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молба вх. № 6044/15.05.2013г. на ищеца [фирма], [населено място] за връщане на внесената държавна такса в размер 14 126,25 лв. като неоснователна, а с определението от 16.10.2013г. съдът е одобрил постигнатата между страните спогодба, постановил е след приключване на делото да се върне на ищеца половината от внесената държавна такса, а именно 9 417,50 лв. и е прекратил производството по делото поради постигнатата между страните спогодба. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че въззивният съд неправилно е определил и квалифицирал предмета на частната жалба, с която е бил сезиран. Релевират доводи, че първоинстанционният съд е задължил ищеца да внесе по-висока държавна такса и по силата на чл. 70, ал. 2 ГПК определението му подлежи на обжалване с частна жалба, като законодателят не е поставил условие частната жалба да изхожда от ищеца. Твърдят, че за ответника по иска има правен интерес да обжалва определението относно държавната такса, тъй като при уважаване на иска в тежест на ответника се възлагат всички разноски по делото, включително определената от съда и внесена от ищеца държавна такса. В конкретния случай частните жалбоподатели поддържат становище, че упражнявайки процесуалното си право да обжалват размера на дължимата държавна такса, защитават материалното си право да платят на ищеца разноски в по-малък размер, а именно намалени със 7 067,50 лв., респективно да си върнат обратно тази платена сума. Молят определенията да бъдат отменени и делото да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на частната жалба по същество. Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане частната жалба на ответниците срещу определение № 900 от 19.08.2013г. по т. дело № 88/2013г. на Старозагорски окръжен съд, въззивният съд е приел, че ответниците не са легитимирани да обжалват определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на ищеца за връщане на надвнесена държавна такса. Правен интерес е налице само за ищеца, който е внесъл държавната такса, а обстоятелството, че страните впоследствие са сключили спогодба, включително и относно разноските, не променя смисълът на правната норма. За да остави без разглеждане частната жалба на ответниците срещу определение от 16.10.2013г. в частта за връщане на държавната такса, двете по т. дело № 88/2013г. на Старозагорски окръжен съд, съдебният състав на Пловдивски апелативен съд е приел, че спогодбата има действието на влязло в сила съдебно решение, и може да се отмени само в изрично посочените от закона случаи, сред които не е искане за изменение на държавната такса. Изводът на Пловдивски апелативен съд за недопустимост на частната жалба е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ГПК въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, а разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ГПК предвижда обжалваемост на определението на съда, с което се увеличава цената на иска. По настоящото дело исковото производство пред първоинстанционния съд е проведено при цена на иска 470 864,30 лв., посочена от ищеца в молба вх. № 19566/06.08.2012г. по описа на Районен съд Стара Загора, на която база е внесена държавна такса в размер 18 835 лв. В първото съдебно заседание на 19.08.2013г. страните не са се явили, не са изпратили процесуални представители и не са повдигнали въпроса за цената на иска, която е определяща за размера на държавната такса. В следващото заседание на 16.10.2013г. страните са постигнали съдебна спогодба, която е одобрена от първоинстанционния съд, поради което производството е прекратено. След като ответниците не са упражнили процесуалното си право в предвидения в чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК срок, повдигането на въпроса за цената на иска и в този смисъл и на дължимата държавна такса след приключване на делото със сключена между страните и одобрена от съда съдебна спогодба е недопустимо. Поради изложените съображения обжалваното определение е правилно и същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение