Определение № 7212 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6433/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 250 АПК. Образувано по частна жалба от Л. И. Г. от гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител адв. Станимиров, против разпореждане № 6979 от 12.06.2026г., постановено по адм. дело № 1718/2026г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив /АС - Пловдив/, с което на основание чл. 253, ал. 2 АПК е отхвърлено искането й на основание чл. 250 АПК за прекратяване като неоснователни на фактическите действия на младши автоконтрольор, изразяващи се в неправомерното задържане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № [номер] при съставянето на АУАН GA № 5574759. С частната жалба се твърди неправилност на разпореждането, като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че от момента, в който е подала жалба срещу съставеното й наказателно постановление, е повдигната неговата висящност, поради и което задържането на СУМПС е без основание и без да има наложена ПАМ. Поради това твърди, че са налице незаконосъобразни фактически действия, които не се основат нито на закона, нито на административен акт. Иска оспореното разпореждане да бъде отменено и вместо него да бъде издадено друго, с което се разпорежда на органа да преустанови действията по задържането на СУМПС, които не се основават на закона. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. По делото няма постъпили становища по частната жалба. Частната жалба е подадена в тридневния срок по чл. 254, ал. 1 АПК, от страна, адресат на оспореното разпореждане и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел, че от доказателствата се установява, че на 16.05.2026г. е съставен АУАН GA № [номер], в който е посочено, че е иззето като доказателство СУМПС на жалбоподателката, като с този АУАН е установено, че тя управлява лек автомобил и с влезнало в сила НП № 25 – 1030 – 008177 от 24.10.2025г. Приел е, че от доказателствата е установено, че НП от 24.10.2025г. е връчено на жалбоподателката на 24.03.2026г. и е влезнало в сила на 08.04.2026г., като с него на жалбоподателката е наложено наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС за определен срок. При тези данни съдът е приел, че е налице влезнало в сила НП, поради и което извършените въз основа на него фактически действия по изземването на СУМПС не могат да бъдат неоснователни действия по смисъла на чл. 250 АПК, тъй като за извършени въз основа на влезнал в сила административен акт. По тези съображения е отхвърли искането на жалбоподателктата. Разпореждането е правилно. Съдът е сезиран с искане за преустановяване на фактически действия на основание чл. 260 АПК, който предвижда, че "Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона". Правилно и в съответствие със закона съставът на АС - Пловдив е приел, че искането по чл. 250 АПК е с предмет защита срещу всякакви фактически действия, а не правни, които не се извършват в изпълнение и въз основа на административни актове или на закона. В случая законосъобразно е прието, че не е налице хипотезата на чл. 250 АПК по формулираното в жалбата искане, тъй като извършваните действия по задържането на СУМПС на жалбоподателката се основават на издадени административни актове, а именно както на АУАН № GA № [номер], така и на НП от 24.10.2025г. Фактът, че жалбоподателката е подала впоследствие на 18.05.2026г. жалба срещу посоченото НП е неотносим към преценката по чл. 250 АПК. Релевантните към тази разпоредба факти, които следва да бъдат установени, е дали твърдените действия се извършват въз основа на административен акт /без значение оспорен или не/ или на закона, като в случая е изпълнена първата хипотеза, а именно действия извършени въз основа на административен акт. По изложените съображения оспореното разпореждане като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, дежурен състав,