Определение № 343 от 03.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3229/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. С. М., действащ като [фирма], срещу определение от 23.02.2015г. по ч.гр.д.№655/2014г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 08.09.2014г. по гр.д.№42/13г. на Кюстендилския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за спиране по реда на чл.420 ГПК на принудителното изпълнение по изпълнително дело №201374330400198 на ЧСИ Е. Х.. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е недопустима. Съгласно т.8 на ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите е прието е, че заповедното производство е уредено от закона като двуинстанционно и че по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения, включително и преграждащите и определенията в частта за разноските. Това разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай, тъй като обжалваното определение на въззивната инстанция, макар и преграждащо, е постановено в заповедно производство. Частната касационна жалба срещу това определение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,