Определение № 3438 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4007/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 9314 от 30.05.2024 г. от адв. П. П., процесуалния представител на Й. Д. К., за допълване на постановеното по настоящото дело на 07.05.2024 г. определение по чл. 288 ГПК № 2140/29.04.2024 г. в частта за разноските, като му се присъди при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Ответникът по молбата „Транс Цимент Е“ ЕООД е подал отговор, в който изразява становище за недопустимост на молбата, а при условията на евентуалност за нейната неоснователност, поддържайки, че разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени, защото производството пред ВКС е образувано по две касационни жалби, като по нито една от тях не е допуснато касационно обжалване. При условията на евентуалност моли да бъде определено адвокатско възнаграждение под минимума, установен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молбата е подадена в едномесечен срок от датата на постановяване на определението, чието допълване се иска, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С определение № 2140/29.04.2024 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 424 от 04.04.2023 г. по в. гр. д. № 2604/2022 г. на Окръжен съд – Варна, поправено с Решение № 547/03.05.2023 г., постановено при участие на ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД като трето лице-помагач на страната на „Транс Цимент Е“ ЕООД, както и на постановеното по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК Решение № 581/16.05.2023 г. по в. гр. д. № 2604/2022 г. на Окръжен съд – Варна, както по подадената от „Транс Цимент Е“ ЕООД касационна жалба, така и по касационната жалба и насрещната касационна жалба на Й. Д. К., представляван от адв. П. П.. В мотивите на определението е прието, че с оглед изхода на спора пред касационната инстанция, разноските следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са направени. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай всяка от страните по делото има качеството на касационен жалбоподател и насрещна страна по касационна жалба, като по нито една от жалбите касационно обжалване не е допуснато. С оглед неоснователното отнасяне на спора пред касационния съд направените от страните разноски следва да останат за тяхна сметка. След като условието на чл. 38, ал. 2 ЗА - насрещната страна да е осъдена за разноски - не се е сбъднало, адв. П. П. няма право на адвокатско възнаграждение за производството пред касационния съд, в какъвто смисъл са и съображенията в определението, чието допълване се иска. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение