Определение № 980 от 26.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2513/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от третото лице – помагач на ЗД БУЛ ИНС АД – Д. М. Ф. Ал-К., чрез процесуалния му пълномощник, за допълване на постановеното по делото решение № 13 от 16.01.2025 г. в частта за разноските, като в полза на молителя - ответник по частичен обратен иск, се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената му част – за разликата над 80 000 до 100 000 лв. Ответникът по молбата ЗД БУЛ ИНС АД, чрез процесуалния си пълномощник, в писмен отговор в законоустановения едноседмичен срок изразява становище за неоснователност на искането. Настоящият съдебен състав намира следното: Молбата на Д. Ал-К. е допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С решението по чл. 295 ГПК обратният (заявен като частичен) иск на ЗД БУЛ ИНС АД срещу делинквента Д. М. Ф. Ал-К. с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) е уважен изцяло така, както е бил предявен - за по 40 000 лв. за всяко увредено лице, по отношение на което е било допуснато касационно обжалване на решение № 425 от 25.03.2022 г. по в. гр. д. № 2896/2020 г. на Софийски апелативен съд и след частичната му отмяна е било присъдено обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като съдът не е постановявал отхвърлителен диспозитив. С оглед изложеното по отношение на разноските, разпределени с окончателното решение по делото, липсва твърдяната с молбата по чл. 248 ГПК непълнота, доколкото по правилата на чл. 78 ГПК не е налице основание на ответника по обратния иск да се присъждат разноски. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение