Определение № 521 от 17.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 67/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕСРИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД, представлявано от управителя Е. Караджова-Иванова, чрез процесуален представител юрк. Василева, срещу определение № 1297 от 07.12.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1105/2023 г. С това определение е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на времена мярка „спиране“ на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Поддръжка и развитие на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК)“, открита с решение № F438213 от 24.10.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00737-2023-0038. В частната жалба са наведени доводи, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че мотивите на КЗК са бланкетни, без да е съобразено, че законосъобразното провеждане на възлагателната процедура защитава обществения интерес в най-голяма степен. Твърди се, че частният интерес на жалбоподателя е ощетен от липсата на спиране, тъй като при условията, при които е обявена процедурата, може да участва със свои продукти само един производител. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде наложена временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, в срока по чл. 232 АПК депозира възражение, с което взема становище за неоснователност на частната жалба, поради което моли да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: От данните по преписката се установява, че настоящият частен жалбоподател „ЕСРИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД е подал жалба пред КЗК срещу решение № F438213/24.10.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за откриване на „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддръжка и развитие на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК)“, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00737-2023-0038. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП. Искането е обосновано с необходимостта от законосъобразно провеждане на процедурата, което е в интерес, както на възложителя, така и на обществото, с оглед ефективно разходване на публични средства. Посочено е, че дейностите, предмет на изпълнение, не са обвързани с нормативни или други срокове, както и с конкретен сезон за благоприятно изпълнение. Отбелязано е, че спирането на процедурата няма да възпрепятства по никакъв начин административните или нормативноустановените функции на възложителя и неговите служители. Развити са съображения, че в настоящия си вид процедурата съдържа редица нарушения на закона, непълноти и противоречия, които не са в интерес, както на самия възложител, така и на потенциалните участници. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. Комисията е посочила, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. По този повод КЗК е отбелязала, че жалбоподателят не е изложил обосновани и подкрепени с доказателства аргументи, че интересите му ще бъдат засегнати по необратим начин. Посочено е изрично, че в рамките на настоящото производство КЗК не може да реши спора по същество, поради което не следва да се обсъждат доводите, касаещи законосъобразността на обявената процедура и изискванията на възложителя. При преценката на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, КЗК е счела, че предвид специфичния предмет на обществената поръчка, спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху българските земеделски производители, които са ползватели на ИСАК. Акцентирано е на предмета на обществената поръчка, включващ поддръжка и развитие на системата ИСАК, която е от изключителна важност и е пряко свързана с изчисляването и заплащането на средствата от ЕК за българските земеделски производители. КЗК е приела, че в конкретния случай спирането на процедурата ще рефлектира негативно върху обществения интерес, тъй като забавянето на процедурата ще доведе до отлагане във времето сключването на договор за възлагане на обществената поръчка и неговото последващо изпълнение, което безспорно е в интерес на широк кръг лица, ползватели на ИСАК, а не само на възложителя. От изложеното е обоснован извод, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. На последно място КЗК се е позовала на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество. В допълнение е цитиран и текстът на чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. По тези съображения КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а ал. 3 предвижда, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, предвид специфичния й предмет. В случая предметът на обжалваната поръчка включва поддръжка и развитие на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга - изисква продължаване на процедурата с оглед необходимостта от поддръжка, но и развитие на ИСАК, която система е от изключителна важност за българските земеделски производители, тъй като е пряко свързана с изчисляването и заплащането на средства от ЕК. Общественият интерес е за по-бързо извършване на дейностите, включени в обхвата на процедурата. Този интерес правилно е отчетен и от КЗК. В този смисъл неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че общественият интерес няма да бъде увреден, тъй като земеделските производители няма да бъдат възпрепятствани по никакъв начин по отношение на плащанията към тях, тъй като системата не би спряла да функционира, априори провеждането на настоящата процедура. В изложените аргументи не е отчетена особената важност на дейността „развитие на системата“ от предмета на поръчката, което предполага нейното надграждане и усъвършенстване. Правилно КЗК е възприела съображенията на възложителя, че системата ИСАК е важна национална система, която е критична по отношение на отрасъла и усвояването на почти половината от постъпващите европейски средства, за което са представени справки за извършени плащания чрез системата ИСАК за 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. Общественият интерес и този на възложителя изискват по-бързо да започнат и приключат дейностите по предмета на обществената поръчка, което е отчетено и от законодателя с нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП. При това е законосъобразен изводът на КЗК, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане, които са единствено в интерес на жалбоподателя. Доколкото превес следва да се даде именно на защитата на обществения интерес пред евентуалното увреждане на интереса на жалбоподателя и специфичният предмет на поръчката е насочен към обслужване на нуждите на широк кръг лица, ползващи ИСАК, следва да се приеме, че е налице презумираният от законодателя, значим обществен интерес, наложил изключването на суспензивния ефект при оспорването на решение за откриване на обществена поръчка. Както в жалбата до КЗК, така и в настоящата частна жалба, са развити сходни доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното й провеждане, което в най-пълна степен отговаря на обществения интерес. Но всички релевирани възражения за допуснати нарушения при постановяване на оспореното решение № F438213 от 24.10.2023г. са извън предмета на преценка по чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, поради което са неотносими за настоящото производство. По тези възражения КЗК ще се произнесе с решение, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 ЗОП. В тази връзка са несподелими доводите на частния жалбоподател, че частният му интерес би бил ощетен от липсата на спиране, тъй като при условията при които е обявена процедурата, може да участва само едни производител. Недопустимо e преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. В противен случай би се наложило спиране на всяка възлагателна по реда на ЗОП процедура при нейното обжалване, с оглед изискването за законосъобразното й откриване и провеждане. Така се обезсмисля и предвиденото в чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Комисията правилно е съобразила специфичния предмет на обществената поръчка, при което е извела обосновано заключение, че спирането на процедурата в случая ще се отрази отрицателно върху интересите на обществото. Правилно е отчетено и правилото на чл. 112, ал. 8 ЗОП, че възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно е оставено без уважение, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение