Определение № 502 от 01.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 396/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Пловдивския окръжен съд от 24.01.2011 г. по гр.д. № 19/2010 за изменяване на решението от 30.03.2010 г. по същото дело в частта за разноските. Недоволен от определението е касаторът И. Д. А., представлявана от адв. Г. А. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за значението на вида и броя на претендираните пороци на пъвоинстанционното решение за фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Б. Г. Ю., представляван от адв. Сл. П. от ПАК я оспорва, като счита, че определението е по същество правилно и моли да бъде взето предвид обстоятелството, че само половината от присъдените разноски се дължат от касатора. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че с обжалваното определение е изменено въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, намира частната касационна жалба допустима съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Жалбата е подадена в срок и е редовна. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният въпрос обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че предметът на въззивното производство се определя съгласно чл. 269 ГПК от правомощията на въззивния съд да следи служебно за валидността на обжалваното решение, както и за неговата допустимост – само в обжалваната част, както и от вида и броя на оплакванията за неговата неправилност, изложени във въззивната жалба. Без значение е дали поставените въпроси са нови, въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички тях. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение