Решение № 11516 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2009 г.

Решение № 11516 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Бисерка Ганчева Василева, в качеството й на зам.-директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна, заповед № ЗЦУ-162 от 5.03.2009 г. за заместване, срещу решение № 232 от 18.02.2009 г. по адм. дело № 1909 по описа за 2008 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Таймс груп" ООД оспорва същата чрез депозирана писмена защита от адв. Калин Желев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведеното отменително касационно основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил РА № 030003627 от 8.04.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 263 от 16.07.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. Същият е издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за ревизиран период 21.10.2002 г.-31.12.2006 г., като на търговското дружество е определено допълнително задължение за 2004 г. за корпоративен данък в размер на 82 381.23 лв. и лихва за забава в размер на 33 145.13 лв. и за 2005 г. за корпоративен данък в размер на 30 397.61 лв. и лихва за забава в размер на 8 505.49 лв., в резултат на увеличаване на финансовия резултат за двете отчетни години. За 2006 г. също е увеличен този резултат, но не е определено задължение, а е формиран нов размер на декларираната загуба. Ревизиращият орган се е позовал на чл. 23, ал. 2, т. 11 и т. 13, във връзка с чл. 14, ал. 3, чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО (отм.), като същевременно е констатирал обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 - данни за укрити приходи или разходи от ревизираното лице, т. 3 - в счетоводството на същото са използвани неистински или с невярно съдържание документи и т. 7 - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност не съответстват на имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице за ревизирания период. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК това лице е уведомено, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред, като му е даден срок да представи доказателства и вземе становище, което е направено от него. При административното обжалване на РА горестоящият административен орган е конкретизирал правното основание при същата фактическа обстановка по спора, като е приел, че не следва да се осъществява позоваване на чл. 23, ал. 2, т. 11 и т. 13, във връзка с чл. 14, ал. 3, чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО (отм.), а само на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, като данъчната основа се определя по реда на ал. 2, т. 3, т. 4, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 13 от същата разпоредба. Според него материалния закон не може да намери приложение, понеже от събраните доказателства, а именно ГДД по чл. 51 от ЗКПО (отм.), оборотни ведомости и ОПР е видно, че посочените суми, с които е извършено увеличаване на счетоводната загуба не са оказали влияние на текущия финансов резултат. В мотивите на съдебното решение е описана фактическата страна по спора, обсъдено е правното основание за осъщественото облагане, както и събраните в съдебното производство доказателства и е обоснована преценка за незаконосъобразност на обжалвания РА. В хода на административното производство е прието, че е налице изразходване на парични средства с недоказан произход по повод извършено плащане на Янчо Димитров във връзка с покупката на недвижим имот по нот. акт № 35/2004 г., като е прието, че декларираните и/или получени приходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние към датата на плащане по РКО № 1 от 27.12.2004 г. ; че е налице документиране на договори за заем със записани в тях данни за събития, които не са се случили към датата на подписването им, което води до съмнение за тяхната достоверност и че в счетоводството на лицето се използват неистински или с невярно съдържание документи, респ. че счетоводната отчетност не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. След анализ на критериите по чл. 122, ал. 2, т. 3, т. 4, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 13 от ДОПК е определена данъчната основа за 2004 г. в размер на 422 467.85 лв., съответно 19.5 % от нея дължим корпоративен данък в размер на 82 381.23 лв. Основата за облагане включва приходи общо в размер на 423 342.92 лв. и разходи общо 875.07 лв. Приходите включват сумата 208 080.53 лв. парични средства с недоказан произход, във връзка с изплатена сума във валута с РКО № 1 от 27.12.2004 г., в това число сумата 209 393.82 лв., получена от ELMHYRST CONSORTIUM LIMITED Англия, в това число сумата 5 867.40 лв., получена от Едуард Твиордохлеб и сумата 1.17 лв., лихви от счетоводна сметка 721 "Приходи от лихви". Разходите са общо в размер на 875.07 лв.-разходи за лихви и банкови комисионни, отчетени по см. с/ка 629 "Други финансови средства". За отчетната 2004 г. е подадена ГДД от 22.03.2005 г. по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО (отм.), с която декларира финансовия резултат за данъчно преобразуване - отрицателен в размер на 873.90 лв. За отчетната 2005 г. също е подадена ГДД от 24.03.2006 г. по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО (отм.), като е декларирал финансов резултат за данъчно преобразуване - отрицателен в размер на 3 579.49 лв. Същият е резултат от отчетени разходи общо в размер на 3 580.76 лв. и приходи в размер на 1.27 лв., представляващи приходи от лихви. Данъчната основа според ревизиращия орган е в размер на 202 650.76 лв., от които приходите са общо 206 231.52 лв. Приходите включват сумата 49 872.90 лв., получени от ELMHYRST CONSORTIUM LIMITED Англия, сумата 156 357.35 лв., получена от Едуард Твиордохлеб и 1.27 лв. приходи от лихви от счетоводна сметка 721 "Приходи от лихви". Разликата между последните и посочените по-горе разходи формират данъчната основа от 202 650.76 лв., определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, върху която е начислен 15 % корпоративен данък в размер на 30 397.61 лв. Така, понеже ревизираното дружество не декларира извършване на стопанска дейност, съответно няма декларирани получени приходи и доходи, за процесните години предмет на облагане са отчетени постъпили средства по касата и банковата сметка на същото, във връзка със закупен недвижим имот с нот. акт № 35 от 28.12.2004 г. в с. Шкорпиловци. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като се споделят направените изводи и преценка за незаконосъобразност на обжалвания РА. При така възпроизведената фактическа страна по спора в мотивите на съдебния акт, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД относно договора за заем и конкретно представените такива договори, по силата на които страните са договорили предоставянето от страна на заемодателите ELMHYRST CONSORTIUM LIMITED и Едуард Твиордохлеб на парични суми, в посочените в тях размери, които се предоставят на заемателя за закупуване на недвижим имот в с. Шкорпиловци. От представените по делото платежни документи и ПКО се установява, че ELMHYRST CONSORTIUM LIMITED е превело на дружеството на посочените в платежните нареждания дати, както и че с ПКО от името на Едуард Твиордохлеб са внесени в касата на дружеството на посочените в тях дати, процесните суми, което се установява и от органа по приходите. Последните са преведени, съответно внесени в касата като заемни средства. От заключението на експерта по ССчЕ се установява, че тези суми представляват такива средства, не представляват приход от дейност и подлежат на връщане. Като заемни средства са декларирани и с оглед на чл. 6 от Наредба № 27 от 24.07.2003 г. за статистика на платежния баланс на БНБ, съгласно която разпоредба всяко местно юридическо лице или едноличен търговец, сключило сделка по чл. 7, ал. 5 от Валутния закон, подава декларация пред БНБ в срок до 15 работни дни след сключване на сделката. Като заемни средства те са осчетоводени и при ревизираното лице, подлежат на връщане и не намират отражение в ОПР. Съдът е направил правилния извод, че неоснователно е приетото от органа по приходите, че сключените договори са с привиден характер, съответно процесните суми са предоставени за безвъзмездно финансиране, поради което следва да бъдат приети като извънреден приход. От събраните доказателства, а именно самите договори, платежни нареждания, ПКО, статистически форми относно получени преводи от чужбина и декларация по цитираната наредба, счетоводното отразяване на процесните парични средства и заключението на експерта, правилно е прието, че са предоставени заеми с цел закупуване на недвижим имот. Обсъдени са и двата основни аргумента на административния орган, а именно, че в договорите е цитиран нот. акт с дата последваща, датите на същите, както и че заемодателят-физическо лице не е бил в България към определен момент. Прието е, че писмената форма на договора за заем не е такава за валидността на същия, а тя се изисква когато се уговаря задължение за лихва, още повече че двата договора са декларирани по наредбата на БНБ. По отношение на другия факт, че заемодателят - физическото лице, посочено по-горе не бил в страна към датата на сключване на договора за заем и на датите, на които сумите са внесени в касата на ревизираното дружество, съдът е приел, че това не рефлектира върху възможността и реалното предаване на сумите, още повече, че договорът за заем е реален, от сметката на физическото лице се установява, че той е притежавал такива суми, т. е. е доказан произходът и сумите са внесени в касата от негово име. Съдът е обосновал аргументи и по повод констатацията, че към момента на плащането по РКО за валута № 1 от 27.12.2004 г. дружеството не е разполагало с паричните средства във валута. От заключението на експерта по ССчЕ се установява, че към тази дата същото е разполагало с процесните средства по разпоредителната му сметка и в касата му. Следва да се има предвид също, че придобиването на недвижим имот, по повод на което е съставен цитирания нотариален акт е осчетоводено правилно от задълженото лице, което също е установено по делото и не установява привидност на договорите за заем. Касационните възражения са две и те са насочени към неправилно преценяване на фактическата страна по спора, а именно факта на предоставяне на паричните средства и основанието за това, както и тяхната наличност към момента на издаването на РКО за валута № 1 от 27.12.2004 г. Доколкото процесния РА е издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на същия се явяват оборени, то преценката за законосъобразност на същия се явява правилна, респ. обжалваното решение като такова следва да бъде оставено в сила. По делото безспорно е установено предоставянето на парични средства на задълженото лице от посочените юридически и физически лица, основанието и целта за това, както и счетоводното им отразяване, поради което не се явява налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за облагане по специалния ред на същото това лице. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение