Решение № 102 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 16/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. М., град Г., срещу определение от 09.12.2009 г. по гр. д. №908/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата и за предоставяне на правна помощ. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл.24, т.2 ЗПП правна помощ не се предоставя в случаите, когато претенцията е очевидно неоснователна, а освен това на жалбоподателката вече е предоставена правна помощ. Правилно въззивният съд е отказал исканата правна помощ. Това е така, защото на жалбоподателката вече е предоставена правна помощ и тя се представлява по делото от адвокат С. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.