Решение № 560 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 368/2009 г.

Решение № 560 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 368/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. К. К. против решение № 524 от 11.11.2008 г. по гр. д. № 615/08 г. на С. окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателят счита, че въззивният съд е игнорирал представените по делото писмени доказателства без да ги обсъди в светлината на нормативните актове, относими към одържавяване на горите след 1944 г. Ответниците по касация О. [населено място], ДЛ П., ДЛ Ш., Р. С. и [община], не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените с касационната жалба основания по чл. 281 ГПК, приема следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 412 от 22.07.2008 г. по гр. д. № 628/07 г. на С. районен съд, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от С. К. К. иск с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ в частта за признаване правото на наследниците на К. Н. К. на възстановяване на собствеността върху 33.5 дка гори от кооперативен ревир "Ч. и К. " в землището на[населено място], общ Смолян и е прекратено производството по делото, а за разликата над 33.5 дка до 68.886 дка и за 1.4/41 ид. части от планина " Ч. " от около 51 дка - ниви, ливади, пустеещи и полупустеещи земи, представляващи към настоящия момент гора извън кооперативен горски обект на кооперация "К. ", искът е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е приел, че решението в частта, с която е прекратено производството по делото за установяване правото на наследници на К. Н. К. на възстановяване на собствеността върху 33.5 дка гори, включени в ревир " Чокманското и К. " е правилно, тъй като тези гори са били заявени за възстановяване по административен ред и са възстановени като идеални части от съответния ревир. Това са гори, които фигурират на името на наследодателя в представеното по делото извлечение от емлячния регистър от 1949 г., което е било приложено и към заявлението пред ОсЗГ. В останалата част, с която искът по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е отхвърлен, първоинстанционното решение е оставено в сила по съображения, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че наследодателят му е притежавал и други гори, извън заявените по реда на чл. 13, ал. 1 ЗВСГЗГФ. Въззивният съд е посочил, че представените по делото списък от 1938 г. на по - големите горовладелци в ревирите "Ч. " и "К. " на кооперация "К. "-[населено място], списък за получаване на суми съобразно притежаваните дялове от ревирите "Ч. " и "К. ", записка от 08.07.1943 г. за вписване на частен писмен договор за продажба на 1.4/41 ид. части от планината "Ч. " и препис -извлечение от декларация от 1949 г. за притежаваните от К. Н. К. непокрити земеделски имоти, преценени в своята съвкупност, не доказват твърдяните от ищеца собственически права за разликата над 33.5 дка до поисканите 68.886 дка и за 1.4/41 ид. части от планината "Ч. ". Според въззивният съд, декларацията от 1949 г. като изготвена най - късно, отразява и най - точно размера на притежаваните към момента на национализацията имоти, а в нея не са декларирани други гори в м. "Ч. " и "К. " извън възстановените по административен ред, включени в кооперативните ревири. С определение № 1341/09 от 04.12.2009 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради констатирана противоречива практика на съдилищата по въпроса за доказателственото значение на декларацията за притежавани земеделски земи и гори съгласно Указ 573/1949 г. на П. на ВНС за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти. В представените с касационната жалба решение № 245 от 08.05.2008 г. по гр. д. № 11/08 г. на С. окръжен съд и решение № 20 от 19.02.2007 г. по гр. д. № 975/06 г. на С. районен съд е прието, че списъците на горовладелците, притежаващи гори в определен ревир, изготвени преди национализация на земята, са писмено доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, годно за установяване на правото на собственост на претендиращия възстановяване на собствеността по този закон, както и че обстоятелството, че заявените за възстановявани гори не са декларирани съобразно изискванията на Указ 573/1949 г. на П. на ВНС за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти само по себе си не сочи на липса на собственически права, а ако противната страна твърди, че в периода след съставяне на документ по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ до одържавяване на имотите е извършена разпоредителна сделка с тях, нейна е доказателствената тежест за установяване на този факт. Настоящият състав намира тази практика за правилна. В исковото производство по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ ищецът следва да докаже, че той или неговият наследодател е бил собственик на претендираните за възстановяване гори и земи от горския фонд към момента одържавяването им, както и че отнемането е извършено по някой от законите и начините, изчерпателно посочени в чл. 2 ЗВСГЗГФ. Допустимите в това производство доказателства са примерно изброени в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ: нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива - емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Изрично изключени от кръга на допустимите доказателства са писмените декларации на заявителите, свидетелските показания, както и протоколите за определяне "предмета на горското стопанство", издадени въз основа на чл. 22 от ЗГ/ 1922 г./ и чл. 20 от ЗГ/ 1925 г./. При наличието на доказателства за собственост на претендирания за възстановяване имот от категорията на посочените в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, обстоятелството, че същият не е бил деклариран по реда на Указ 573/1949 г., е без правно значение за уважаване на иска по чл. 13, ал. 2. Това е така, тъй като одържавените на основание този указ гори и земи, защото са били укрити от притежателя им /§ 5 от Указ 573/1949 г./, също попадат под действието на реституционния закон. В приложното поле на ЗВСГЗГФ е включен и Законът за горите от 1958 г. (отм.), по силата на който всички гори и намиращите се сред тях поляни и пасища се считат включени в държавния горски фонд и по право са общонародна собственост. При липса на доказателства за извършена от собственика разпоредителна сделка след съставяне на документа по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ или за одържавяване на горите на основание на друг нормативен акт, би следвало да се приеме, че същите са включени в държавния горски фонд със Закона за горите от 1958 г. (отм.), с който завършва процеса на национализация на горите и следователно, подлежат на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ. Ответната страна, на която се противопоставя документа, удостоверяващ съгласно чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ правото на собственост, ако твърди, че това право е изгубено на основание, което не попада в приложното поле на чл. 2 ЗВСГЗГФ, носи доказателствената тежест за установяване на този факт. При това разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, касационната жалба е основателна. Като е приел, че декларацията от 1949 г. като изготвена най - късно, е с най- голяма степен на достоверност по отношение размера на притежаваните от К. Н. К. имоти към момента на одържавяването им, въззивният съд не е анализирал съдържанието на останалите събрани по делото писмени доказателства, чрез които ищецът се е домогвал да установи, че наследодателят му е притежавал и други гори, извън декларираните през 1949 г., които не са били заявени за възстановяване по административен ред, както и заключението на лесотехническата експертиза, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което налага въззивното решение да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за обсъждане на събраните доказателства. Водим от гореизложеното съдът