Определение № 330 от 01.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3380/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от Д. Д.-Г. – старши инспектор в ТД на КПКОНПИ – В., против определение № 383/03.07.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 312/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 404/17.05.2018 г., постановено в закрито съдебно заседание по гр.д. № 93/2018 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което е прекратено производството по делото. За да се произнесе съдът е приел, че срокът за извършване на „предварителна проверка“ по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, чиято максимална продължителност е регламентирана в чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ в размер на година и половина, е преклузивен. При преценка на установените факти съдът е приел, че в настоящият случай, искът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е предявен в съда на 16.04.2018 год.,след решение от 17.01.2018г.на Комисията,а преклузивният едногодишен срок по чл.27,ал.1 ЗОПДНПИ/отм./е изтекъл на 02.03.2017 г./след продължаването му с още шест месеца/, поради което производството за отнемане на незаконно придобитото имущество, образувано въз основана на взето решение и предявена искова молба от КОНПИ, е недопустимо и следва да бъде прекратено. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Иска се неговата отмяна и продължаване на производството по делото. Жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване, като е изложил подробни съображения. Поддържа, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС и прилага преписи от съдебни актове, а от друга страна твърди, че поставеният въпрос относно характера на срока за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Заявява и че е атакуваното определение е очевидно неправилно, поради което и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК подлежи на касационно обжалване. Ответниците по частната жалба – Г. М. С. и С. А. С. не са подали писмен отговор и не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че изходът по делото е в зависимост от разрешението на въпроса „ Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП(отм.), чл. 74 ЗОДНПИ(отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?“. С разпореждане от 25.07.2018 г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано тълк.д. № 1/2018 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия по поставения въпрос,поради което и на основание чл. 292 ГПК, производството следва да бъде спряно, до постановяване на тълкувателното решение. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.