Решение № 3647 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6006/2015 г.

Решение № 3647 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6006/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София, представляван от юрк. Николаева и на адв. Иванов, пълномощник на Сузана Юлиянова Моллова против решение № 1393/9.03.2015 г. по адм. д. № 9904/2014 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София и неоснователност на втората касационна жалба, подадена от пълномощника на Сузана Юлиянова Моллова. Върховният административен съд намира касационните жалби процесуално допустими като подадени от надлежно легитимирани страни в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като ги разгледа по същество, прие следното: С Ревизионен акт № 2141401574/16.06.2014 г., издаден от началник сектор, Дирекция "Контрол" при ТД на НАП София-възложил ревизията и гл. инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1637/11.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София на Сузана Юлиянова Моллова на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2007 г. са определени данъчни задължения в размер на 13354,20 лв, от които 7973,31 лв. данък за довнасяне и 5380,89 лв лихва. Ревизията е проведена по предвидения в ДОПК особен ред, предвид констатацията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно, че за ревизирания период получените от проверяваното лице доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. С обжалваното решение по оспорване на Сузана Юлиянова Моллова ревизионният акт е изменен в частта на на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, чийто размер е намален на 3545,86 лв и отменен в частта на дължимите лихви, предвид изчисляването им на неправилно определена данъчна основа. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че ревизиращите органи с основание са провели ревизията по особения ред, тъй като твърденията си за получени от семейството заемни средства от трети лица за закупуване на недвижим имот и лек автомобил, проверяваното лице не е доказало, при което началното салдо е правилно определено в размер на 20000 лв. Въз основа писменото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, вариант I-ви, е определил данъчната основа на годишна база в размер на 38388,18 лв. и е изчислил дължимия за 2007 г. данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 3545,86 лв., вземайки предвид удържан за годината авансово данък в размер на 292,32 лв. По отношение дължимите лихви е посочил, че са начислени върху неправилно определена сума на данъка, без приложена справка за изчисляването им. Касационната жалба на Сузана Юлиянова Моллова е неоснователна. Обосновано съдът не е възприел поддържаното и в хода на ревизионното производство становище, че оспорващата, заедно със съпруга си, Лезгин Хасан Ахмед, са ползвали парични средства в размер на около 70000 лв., предоставени от баща й, считайки се морално задължен да подпомогне съпрузите при закупуването на жилище в гр. София, както и, че лекия автомобил е закупен с предоставени на съпруга й през 2002 г. парични заеми от физическо лице в размер на 200000 лв и 100000 лв със срок на връщане 10 години и подписани в тази връзка записи на заповед. Съдът е отчел липсата на преки доказателства относно достоверността на твърденията на страната. Позовал се е отдалечения период от времето, когато баща й е развивал активна търговска дейност, във връзка с която е ползвал значителни по размер банкови кредити, че декларираната пред ревизиращия екип сума от 130000 щ. д. от една страна е била налична в дома му непосредствено след деноминацията на лева, а от друга е ползвана и за оборотни средства. Възприел е извод, че липсват каквито и да е било доказателства, че бащата е разполагал с посочената сума, както и, че тази сума е предадена с определено предназначение на оспорващата. Констатирал е и противоречие в изложеното от съпруга Ахмед в проведеното му ревизионно производство относно произхода на средствата за жилището, а именно, че са част от средствата от заемите с 10 годишен срок на изплащане, получени от лицето Гаманов. По отношение това лице по делото са останали неопровергани констатациите за неясния произход на сумите по двата заема. Изложените мотиви относно правната природа на договора за наем са в унисон с материалния закон, правилно е и становището, че за целите на данъчното облагане изпълнението по договора за заем -реалното предоставяне на паричните средства на заемополучателя следва да е безспорно доказано. Действително в отношенията си частно правните субекти могат да установят взаимоотношения с близки родственици и трети лица по свое усмотрение. Следва обаче посредством допустими правни средства да са в състояние да установят, че тези взаимоотношения са част от обективната действителност. Ето защо, касационните доводи за неправилност на решението, поддържани в тази касационна жалба са неоснователни. Съвкупната преценка на данните по делото налага извода, че ревизията правилно е проведена по особения ред в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София: Доводът за неправилно определена данъчна основа е неоснователен. Съгласно чл. 15 ЗДДФЛ данъчната година е календарната година, предвид което задължението по чл. 48, ал. ЗДДФЛ следва да бъде изчислявано на годишна база, независимо дали ревизията се извършва по общия или особения ред. Ето защо, изводът на решаващия съд, че годишната данъчна основа, изчислена при проследяване паричния поток помесечно, е неправилно определена е законосъобразен. В тази връзка съдът правилно е възприел изчисляването по вариант I-ви от писменото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните. В останалата част тази касационна жалба е основателна. При определяне размера на задължението по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ съдът е приложил неотносимата към периода на ревизията /2007 г./ редакция ДВ бр. 113/28.12.2007 г. в сила от 1.01.2008 г. За периода в сила е била редакцията на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, ДВ бр. 95/2006 г., съгласно която размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя съгласно таблица. Ето в частта за изменение на ревизионния акт, както и относно отменителната в частта на лихвите част решението следва да бъде отменено и вместо него определен действителния размер на дължимия данък и лихви, при ползване констатациите на вещото лица по вариант I-ви от заключението. При този вариант вещото лице е определило данъчната основа за облагане в размер на 35425,17 лв, от което следва, че размерът на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ следва да се изчисли по формулата на ред последен от таблицата - при годишна данъчна основа над 7200 лв се дължи 1044 лв плюс 24 на сто за горницата от 7200 лв. При годишна данъчна основа 35425,17 лв горницата се явява в размер на 28225,17 лв, 24 на сто от нея - в размер на 6774,04 лв, а дължимия данък - в размер на 7818,04 лв /6774,04 плюс 1044 лв/. От този размер, на основание чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ /ред. ДВ бр. 95/2006 г./ следва да бъде приспадната сумата от 292,32 лв внесен през годината данък, при което за довнасяне остава сумата от 7525,72 лв. Дължимата върху тази сума лихва за забава следва да бъде изчислена въз основа изчисленията в ревизионния доклад, при което, при липсата на спор относно правилното пресмятане, ако върху сумата от 7931,31 лв /определен от ревизията данък/ се дължи лихва в размер на 5380,89 лв, то за действителния дължим размер от 7525,72 лв се дължи лихва в размер на 5078,82 лв. Предвид изложеното обжалваното решение, неправилно по резултата си, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което данъчното задължение по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, дължимо от оспорващата Моллова за 2007 г. следва да бъде намалено от определения в ревизионния акт размер от 7973,31 лв на 7525,72 лв, а лихвите за забава. от 5485,18 лв - на 5072,82 лв. При този резултат на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София следва на основание чл. 161, ал. 1, предл. 3 ДОПК вр. с чл 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения да бъде присъдено за двете съдебни инстанции юрисконсултско възнаграждение в размер на 2366,46 лв. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение