Определение № 139 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 113/2015 г.

Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. С разпореждане от 18.06.2014 г. по ч. гр. д. № 4694/2014 г. на Софийски градски съд е оставена без разглеждане (с изложени мотиви по съществото на искането), молба подадена от [фирма] за спиране на изпълнението при условията на чл. 423, ал. 3, пр. 2 ГПК на издадена заповед по чл. 410 ГПК. Съдът е приел, че искането е направено след преклузивния срок, не е подадено ведно с възражението, както и че спиране на изпълнението по прието възражение срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не се постановява служебно от съда. Частна жалба срещу разпореждането на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма]. Ответникът [фирма] изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба. Жалбата е подадена в срок и e редовна. Насочена е против разпореждане, постановено от въззивен съд, поради което е допустима на основание чл. 274, ал. 2 ГПК. Разпореждането е незаконосъобразно. Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК се спира. След приемане на възражението спирането на изпълнението настъпва по силата на закона и съдът следва само да удостовери този факт - спирането на изпълнението е законна последица от приемането на възражението, за настъпването на която съдът се произнася служебно с приемане на възражението. Когато съдът е пропуснал да удостовери спирането на изпълнението на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в производството по чл. 423, ал.3 ГПК, той следва да се произнесе за това с отделно определение. С определение № 11197 от 26.05.2014 г. по гр.д. № 4694/2014 г. на Софийски градски съд е прието на основание чл. 423 ГПК възражение от [фирма], [населено място] срещу заповед за изпълнение на парично задължение от 18.04.2012 г., издадена по реда на чл. 410 ГПК по гр.д. № 14257/2012 г. на Софийски районен съд. По силата на чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК изпълнението на заповедта е спряно, което не е удостоверено в определението, поради което и на основание чл. 278, ал.2 ГПК следва да бъде извършено от настоящата инстанция. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение