Решение № 7007 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д., подадена чрез пълномощника му адв. М. Донев, против Решение № 1192/18.06.2025 г., постановено по адм. д. № 231/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлен предявеният срещу Областна дирекция на МВР – Сливен иск за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лева за неимуществени вреди, претърпени вследствие твърдяно незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неоснователно лишаване на ищеца от свидетелство за управление на МПС за периода от 09.03.2020 г. до 05.05.2020 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като органите на МВР са отнели и не са върнали своевременно свидетелството за управление на касатора без законово основание, вследствие на което същият е претърпял значителни неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с поведението на административните органи. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Сливен, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото нито заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, нито заповедта за задържане са били отменени, а действията по изземване и задържане на свидетелството за управление са извършени при наличие на законови основания и в изпълнение на нормативно установени правомощия. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението да бъде отменено. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че на 09.03.2020 г. при извършена полицейска проверка на касатора с техническо средство е отчетен положителен резултат за употреба на метамфетамин. Съставен е АУАН, иззето е свидетелството му за управление и е издадена заповед за временно отнемане на СУМПС по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Образувано е и досъдебно производство, като на лицето е наложено задържане за срок до 24 часа. Впоследствие назначената химикотоксикологична експертиза не установила наличие на наркотични вещества и с постановление от 05.05.2020 г. наказателното производство било прекратено, а свидетелството за управление било върнато на 12.05.2020 г. Съдът е приел, че липсва първата и основна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие, тъй като както заповедта за ПАМ, така и заповедта за задържане не са били отменени по съответния ред, а действията по изземване и съхраняване на СУМПС са били извършени въз основа на закона и при условията на обвързана компетентност. Наред с това съдът е приел за недоказани и твърдените неимуществени вреди. Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността възниква само при кумулативното наличие на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие, вреда и пряка причинна връзка между тях. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая липсва установен по надлежния ред незаконосъобразен административен акт. От доказателствата по делото е безспорно, че заповедта за временно отнемане на СУМПС и заповедта за задържане на касатора не са били оспорени и отменени по съответния ред. Същите са породили предвидените от закона правни последици и следва да се считат законосъобразни до доказване на противното. При това положение не може в производството по ЗОДОВ косвено да се извършва преценка относно тяхната законосъобразност. Неоснователни са доводите на касатора, че вредите са причинени от незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в невръщане на свидетелството за управление. Както правилно е приел първоинстанционният съд, изземването на СУМПС е осъществено на основание чл. 172, ал. 3 ЗДвП във връзка с чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП след установен с техническо средство положителен резултат за употреба на наркотични вещества. До приключване на производството и отпадане на основанията за наложената мярка органите на МВР не са разполагали с правна възможност да върнат свидетелството. Следователно не е налице противоправно бездействие, а изпълнение на нормативно установени задължения. Не може да бъде споделено и становището, че последващият отрицателен резултат от химикотоксикологичната експертиза води автоматично до извод за незаконосъобразност на предприетите първоначално действия. Законосъобразността на действията на административния орган се преценява към момента на извършването им. Към този момент е бил налице положителен резултат от техническо средство, който е съставлявал достатъчно основание за съставяне на АУАН и прилагане на предвидените в закона принудителни мерки. При липсата на първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предявеният иск се явява неоснователен, поради което не е необходимо подробно обсъждане на останалите елементи от отговорността. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ в полза на ОД на МВР – Сливен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 50 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,