Определение № 9458 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9060/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. С. С. от гр. Велико Търново против определение № 3257/04.08.2026 г., постановено по адм. дело № 642/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваните определения по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба срещу посоченото определение е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение, Административен съд – Велико Търново върнал частната жалба на В. С. С. срещу Определение № 2889 от 09.07.2026 г. по адм. дело № 642/2026 г. по описа на посочения съд. Обоснован е решаващ извод, че в законоустановения и указан от съда срок, макар и да са постъпили редица заявления, са отстранени само част от нередовностите на сезиращия акт. Неотстранени останали констатираните нередовности, изразяващи се в точно и мотивирано посочване на конкретни пороци на обжалвания съдебен акт, които съставляват касационни основания. Посочено е, че изложеното във всички постъпили заявления представлява хаотично смесване на данни по други производства и лица, като не се сочи в какво се състои искането му от съда. На следващо място, липсва приподписване на частната жалба от служебно назначения му адвокат М. Стефанова съгласно чл. 212, ал. 2 от АПК. В.С. прави оплаквания и прилага протокол от заседание на Адвокатски съвет В. Търново касаещо друг адв. Б. Червенков по повод други производства. На последно място, неясен остава правния интерес от оспорване на Определение №2889 от 09.07.2026г. по настоящото дело от В. С., доколкото същото е изцяло в негова полза и в производството по чл. 197 – 201 АПК (в закрито заседание) не е можел да предявява и съдът да разгледа искове за обезщетения за вреди. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд – Велико Търново е започнало по молба, подадена от В. С. С. против писмо изх. № 94-В-14/26 от 05.05.2026г. на зам. министъра на правосъдието, с което е върнато негово заявление № РС-26-85/27.01.2026г. по описа на ИВСС. Първоначално жалбата е подадена в Административен съд София-град, който с Определение № 22315/03.06.2026 г., постановено по образуваното в този съд дело № 20267010706203/2026 г. е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд Велико Търново, позовавайки се на чл. 133, ал. 1 от АПК. В производството по реда на чл. 60а и сл. от Закона за съдебната власт, вр. чл. 197 и сл. от АПК с Определение №2889 от 09.07.2026г. по делото, е отменено писмо изх. № 94-В-14/26 от 05.05.2026г. на зам.министъра на правосъдието, с което е върнато заявлението на В. И. с № РС-26-85/27.01.2026г. по описа на ИВСС, преписката върната на Заместник министър на правосъдието за произнасяне по заявление № РС-26-85/27.01.2026г. на В. С. С. при спазване на дадените с определението указания по тълкуване и прилагане на закона. Постъпилата частна жалба от В. С. С., срещу Определение № 2889 от 09.07.2026г. постановено по адм. дело № 642/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е върната при извършената съгласно чл. 213а АПК проверка на редовността и допустимостта. Съдът е констатирал, че същата е недопустима и нередовна, тъй като за оспорващия не е налице правен интерес, доколкото постановеното определение е изцяло в негова полза. Освен това не отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 4 и т. 5 от АПК и чл. 212, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 231 от АПК, както и на чл. 213, т. 3 във вр. с чл. 235а от АПК. Частната жалба не съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на обжалваното определение, които съставляват касационни основания, както и в какво се състои искането по отношение на този обжалван акт, както изисква чл. 212, ал. 1, т. 4 и т. 5 от АПК. На основание чл. 212, ал. 2 от АПК, приложима на основание чл. 236 от АПК, частната жалба следва да бъде приподписана от служебно назначения му адвокат. И на последно място, съгласно чл. 235а от АПК, за производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер на 15,34 евро за граждани, а към частната жалба няма приложено преводно нареждане за внесената ДТ по сметката на ВАС. Тъй като е намерил сезиращия акт за нередовен, Административен съд -Велико Търново с Разпореждане № 2985 от 16.07.2025 г. го е оставил без движение и е дал конкретни указания за отстраняване на установената недопустимост и множеството констатирани нередовности, посочил е срок и е указал последиците от неизпълнението на дадените указания. В отговор от страна на С. са постъпили нови молби и заявления с приложения към тях, с които не са отстранени указаните недостатъци на първоначалната молба до съда. Първоинстанционният съд правилно и мотивирано е преценил всички факти по делото, а направените от него изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обжалваният съдебен акт е законосъобразен – постановен е при правилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила, след обективен анализ на събраните доказателства. Отчитайки данните по делото и гореизложените констатации, обжалваното определение е правилно. Допустимостта на съдебното производство е обусловена от наличието на положителните и от липсата на отрицателните процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на оспорване. Те са посочени в чл. 159 АПК, който задължава съда при констатирането на отрицателна или липса на положителна процесуална предпоставка по смисъла на разпоредбата, да остави без разглеждане жалбата и да прекрати образуваното производство. Съдът е длъжен служебно да следи за тях на всеки етап и ако установи липса на право на оспорване следва да прекрати производството, в т.ч. и за наличието на активна процесуална легитимация като положителна процесуална предпоставка за възникване правото на оспорване. В случая първоинстанционният съд правилно е преценил, че личен и пряк интерес по смисъла на чл. 147, ал.1 АПК за В. С. към оспорването на Определение № 2889 от 09.07.2026г. по адм. дело № 642/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново няма. При констатирана липса на абсолютна процесуална предпоставка жалбата е недопустима и правилно е върната. Предвид изложеното, оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 236 АПК във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение