Решение № 357 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4440/2025 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по жалба на С. Н. И. срещу решение на САС, постановено по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в частта, с която е отхвърлен искът му за плащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10000лв. до 35000лв., заедно със законната лихва от 03.12.2021г. до окончателното плащане. Касационното обжалване е допуснато, с определение по чл. 288 ГПК, по въпроса дали въззивният съд е длъжен да се произнесе по доказателствените искания, направени във въззивната жалба и в кои случаи съдът е длъжен да назначи съдебна експертиза. Въпросите са по тълкуване на чл.266 и чл.267 ГПК, както и на чл. 195 ГПК. Отговор на поставения въпрос е даден с т.р.1/13г. на ОСГТК. Съгласно т.3 от Т.Р. 1 /13г. на ОСГТК въззивният съд е длъжен да назначи съдебна експертиза, както по искане на страна по делото, така и служебно, когато има оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение или когато е необходимо изясняване на фактите по приложението на императивна материалноправна норма. По съществото на спора, ВКС намира следното: Ищецът С. И. е предявил иск срещу Прокуратура на РБ, за плащане на обезщетение в размер на 35000лв., за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл.202, ал.2, т.3, вр.чл. 201 от НК, за периода 03.09.15г.- 03.12.21г.(6г. и 3м.), като образуваното наказателно дело е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Още с исковата молба ищецът е поискал допускане на трима свидетели за установяване на претърпените болки и страдания, както и Комплексна съдебно- медицинска и психологическа експертиза за установяване на причинната връзка между неоснователното обвинение и претърпените болки и страдания. Първоинстанционният съд е допуснал само двама свидетели за поисканите обстоятелства и е отказал изслушването на експертиза. С решението си обаче, съдът изцяло е уважил предявения иск за 35000лв. като е приел, че страхът и срамът от евентуалното наказание и от наказателното преследване са били толкова интензивни, че ищецът получавал припадъци, кръвното му налягане се повишило до такава степен, че било невъзможно присъствието му в съдебно заседание, поради което наказателният съд уважил молбата му за неявяване, поради тежко здравословно състояние. Във въззивната жалба на ПРБ е направено оплакване срещу фактическите изводи на първоинстанционния съд относно влошеното здравословното състояние на ищеца, причинено от наказателното преследване, като е посочено, че съдът е следвало да назначи експертиза за установяването на причинна връзка между болките и страданията и неоснователното обвинение. В отговора на въззивната жалба ищецът отново е поискал назначаване на Комплексна съдебно- медицинска и психологическа експертиза, както и допускането на още един свидетел, който е бил отказан пред първата инстанция. Въззивният съд не се е произнесъл по доказателствените искания, направени в отговора на въззивната жалба, както и относно необходимостта от доказателства, които се събират служебно, при оспорване на фактическите изводи на първоинстанционния съд. Въпреки това въззивният съд е приел от фактическа страна, че свидетелските показания, дадени пред първа инстанция, са противоречиви и недостоверни, че било необходимо назначаването на експертиза за установяване на причинна връзка между влошеното здравословно състояние и наказателното преследване, но съдът не я назначил, за да не бъде упрекнат в пристрастност. Поради недоказаност на влошено здравословно състояние, въззивният съд намалил обезщетението за неимуществени вреди от 35000лв. на 10000лв.. ВКС счита, че решението на въззивния съд е неправилно, то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с т.3 от Т.Р. 1/13г. на ОСГТК с оглед на дадения отговор в началото, по поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Решението на въззивния съд следва да се отмени като делото се върне за допускане на още един свидетел на ищеца за посочените в исковата молба обстоятелства, както и за допускане на Комплексна съдебно- медицинска и психологическа експертиза по посочените задачи в исковата молба и в отговора на въззивната жалба. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО