Определение № 1217 от 15.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 388/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 405 от 18.01.2024 г., подадена от Д. К. Ц. срещу Разпореждане № 13 от 09.01.2024 г. на АС – гр. В. Търново, постановено по в.гр.д.№ 131/2023 г., с което е върната касационната му жалба, заведена с вх.№ 6722 от 14.12.2023 г. С оглед характера на обжалвания акт не се дължи връчването на препис от частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разглеждайки частната жалба по същество, ВКС констатира, че производството по в.гр.д.№ 131/2023 г. по описа на АС – гр. В. Търново е приключило с въззивно решение, срещу което в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба с вх.№ 6381 от 29.11.2023 г. (п.кл. 27.11.2023 г.) от името на Д. К. Ц. чрез служебен адвокат Н. Х. от АК – Г., назначен по реда на глава Х от ГПК. Постъпила е и касационна жалба, заведена с вх.№ 6722 от 14.12.2023 г., чийто подател е Д. К. Ц. лично. Жалбата от 14.12.2023 г. е наименована от подателя си „допълнителна” и съдържа изявление, че последният се дистанцира от касационната жалба с вх.№ 6381 от 29.11.2023 г. В отговор на изрично дадени указания с Разпореждане № 329 от 20.12.2023 г., с Отговор вх.№ 6926 от 29.12.2023 г. Д. К. Ц. е заявил, че не оттегля касационната жалба с вх.№ 6381 от 29.11.2023 г.,подадена от негово име от служебния адвокат. Последвало е постановяването на обжалваното Разпореждане № 13 от 09.01.2024 г. на АС – гр. В. Търново, с което касационната жалба с вх.№ 6722 от 14.12.2023 г. е върната на Д. К. Ц. по съображения, че е подадена след изтичане на срока по чл. 283 ГПК. Атакуваното разпореждане е правилно. Видно от данните по делото, въззивно Решение № 186 от 18.10.2023 г. по в.гр.д.№ 131/2023 г. на АС – гр. В. Търново е съобщено на Д. К. Ц. на 25.10.2023 г. Съгласно чл. 60, ал. 6 ГПК срокът за касационно обжалване е изтекъл на 27.11.2023 г., понеделник, присъствен ден, в рамките на който е постъпила касационната жалба с вх.№ 6381 от 29.11.2023 г. (п.кл. 27.11.2023 г.). Последващо постъпилата касационна жалба с вх.№ 6722 от 14.12.2023 г. е подадена след изтичането на срока по чл. 283 ГПК и като такава правилно е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. Същата не подлежи на разглеждане от ВКС, доколкото страната не може валидно да сезира касационната инстанция след изтичането на срока по чл. 283 ГПК. Законът не предвижда възможност за подаване на „допълнителна” касационна жалба, поради което квалифицирането на жалбата с вх.№ 6722 от 14.12.2023 г. от подателя й по този начин е без правно значение при преценката за нейната допустимост. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия