Определение № 591 от 24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3511/2014 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Х. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. З. З. от АК-П., против определение № 894 от 25.03.2014 г. по ч.гр.д. № 478/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба с вх. № 4299 от 13.02.2014 г. на М. Х. А. против определение на Пловдивския районен съд от 17.12.2013 г., с което е оставено без уважение искането на А. за отстраняване на съдия П. Б. от разглеждане на спора по гр.д. № 11794/2013 г. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба с обжалваното определение, съдът е приел, че тя е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение на първоинстанционен съд, което с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Обжалваното определение на въззивния съд е правилно. С определение № 894 от 25.03.2014 г. по ч.гр.д. № 478/2014 г. на Пловдивския окръжен съд е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената частна жалба на М. Х. А. против определение на Пловдивския районен съд от 17.12.2013 г., с което е оставено без уважение искането на А. за отстраняване на съдия П. Б. от разглеждане на спора по гр.д. № 11794/2013 г., тъй като не са налице основанията за отвод по чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В. съд правилно е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 и чл. 23 ГПК законоустановената процедура за отвод определя като компетентен да се произнесе съответният съдия, респ. съдебен състав, на когото е възложено да разгледа конкретното дело, като не е от компетентността на горестоящата инстанция да преценява правилността на приетия, респ. отказания отвод. ГПК не предвижда обжалване на всички определения, постановени в хода на исковия процес. Производство по обжалване с частна жалба може да се развие само тогава, когато законът го предвижда като самостоятелен способ за инстанционна проверка. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. В разглеждания случай в разпоредбите, уреждащи основанията и процедурата по отвода, не е предвидена обжалваемост на акта, с който съдът се произнася по искане за отвод; определението, постановено по реда на чл. 23, вр. с чл. 22 ГПК, не е преграждащо за развитието на делото пред надлежния съд, поради което е правилен изводът на въззивния съд, че той не осъществява инстанционен контрол на постановеното определение от първостепенния съд, с което той е отказал да се отстрани от разглеждане на делото, който отказ би могъл да рефлектира върху валидността, респ. правилността на акта, който ще бъде постановен и който подлежи на инстанционна проверка. В заключение, определенията на съда по чл. 23, вр. с чл. 22 ГПК не са от категорията на тези, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и законът не предвижда тяхното обжалване, т.е. същите не са от категорията определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което правилно с обжалваното определение частната жалба срещу него е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,